Игра на съдбата
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Канарчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Игра на съдбата». Краткое содержание книги:
Докато Тес стоеше и прехвърляше наум възможностите, гостилничарката неохотно поде:
— Предполагам, че не си имала възможност да ядеш и аз няма да допусна да се говори, че Сал и Дарли, за теб мисис Дарли, били стисната. Така че ако побързаш, можеш да хапнеш малко хляб и сирене там на масата, преди да те пратя отпред да помагаш на съпруга ми.
Като погледна с неодобрение измокрените дрехи на Тес добави:
— Но преди това свали тези дрехи и сложи нещо по-удобно. И не се мотай! Може това да ти е първата вечер тук в „Черното прасе“, но не очаквай, че ще ти се размине просто ей така.
— Боя се, че това са единствените дрехи, които взех със себе си.
Когато мисис Дарли се опули от изненада, Тес бързо добави:
— Ами-и, трябваше да напусна Лондон доста бързо. Нямах време да си събера багажа.
Жената за първи път се вгледа в Тес по-отблизо и се намръщи.
— Тия дрехи май не се срещат наоколо.
Мисис Дарли така дълго се взира в плата и кройката на дрехите й, че Тес реши, че е открила хитростта й. Но после решително отсече:
— Ела с мен. Има един сандък със стари дрехи, които по-голямата ни дъщеря остави, след като се омъжи това лято. Все нещо ще ти стане.
Тес я последва с благодарност по един тесен коридор, към също толкова тясна стая. Ниско легло и малък умивалник бяха единствените мебели. Мисис Дарли издърпа един черен сандък изпод леглото и бързо го пребърка като извади няколко рокли.
— Това ще е твоята стая, докато си тук.
Погледна я строго и добави:
— И да е ясно — не искам да забавляваш разни „господа“ тук. Какво правиш с тях горе си е твоя работа, но не искам подобни неща в моята част на сградата. Независимо дали Хенри твърди, че било добре за бизнеса!
Тес разбра, че мисис Дарли явно не е лош човек, само дето я бъркаше с друго момиче.
— Мисис Дарли — едва започна Тес, — аз всъщност не съм… — Но внезапно спря.
Откъде да знаеше, че не е точно такава, каквато мисис Дарли предполагаше? Тя мъчително преглътна.
— Казах ти, че няма значение! — строго отвърна стопанката и се извърна да погледне Тес. — Ето, това трябва да ти стане — добави тя и й подаде износена светлорозова муселинена рокля. — Можеш да използваш всичко от сандъка, но не се бави с преобличането.
Смаяна, Тес се загледа във вратата, която мисис Дарли затвори зад тромавата си фигура. Дали постъпваше правилно? Но като реши, че всъщност няма друг избор, свали прогизналите си дрехи и нахлузи старата муселинена рокля. Беше й малко голяма, но меката суха материя обгърна приятно премръзналото й тяло. От сандъка изрови още боти и парче зелена панделка, с която върза разрошените си къдрици.
Докато сгъваше роклята си, тя за миг се поколеба. Може би бе сгрешила по отношение на мисис Дарли; може би, ако отидеше в кухнята и й обяснеше… Да й обясни какво?
Тес бе приятно изненадана, когато влизайки в кухнята видя, че мисис Дарли й бе приготвила не само чиния с хляб и сирене, а и парче печен бут и халба тъмна бира. Мисис Дарли я нямаше, но момчето и момичето срамежливо й се усмихнаха. Като седна на дъбовата маса, девойката лакомо запреглъща храната. Едва като привърши, момичето предпазливо се промъкна до нея.
— Не обръщай внимание на господарката — има лош език, но работи честно и тя ще те зачита. Трябва да се боиш повече от господаря.
Мисис Дарли нахълта в кухнята, когато Тес ставаше от масата. Внезапно спря, вгледа се в Тес и сви устни:
— В тази рокля не изглеждаш достатъчно съблазнителна. Но така е по-добре — „Черното прасе“ има добра репутация и не одобрявам разните приказки, дето някои хора твърдят, че ще привлекат повече клиенти.
Изражението й за момент се смекчи и тя добави.
— Твърде млада и хубавичка си, за да се оставяш да те използват така, детето ми. — После, като че ли сърдита на себе си за малкото отклонение, продължи язвително: — Разбира се, на мен въобще не ми пука! Ела да се запознаеш със съпруга ми — тази вечер ще работиш с него.
Като излязоха от кухнята и тръгнаха по един тесен коридор, тя внезапно попита.
— Ама ти как каза, че ти е името?
Тес преглътна, устата й беше пресъхнала. Как беше името й? Преди да има време да помисли, се чу да произнася съвсем спокойно:
— Доли. Името ми е Доли.
В гърлото й се надигна полуистеричен смях. Предположи, че името на стар кон е добро, колкото и всяко друго, когато нямаш име.