Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
Фидлър се обърна и погледна ядосано Калам.
— Само една нощ в Руту Джелба с кана фаларски ром и това хлапе знае повече от всеки жив имперски историк. — Обърна се отново към Крокъс. — Слушай, момче, най-добре ще е да забравиш всичко, което ти е разправял оная нощ този пиян тъпак. Миналото вече ни гони опашките — няма смисъл да го улесняваш.
Крокъс прокара пръсти през дългата си черна коса.
— Добре де — промълви той, — щом Седемте града са толкова опасни, защо просто не продължихме направо за Кюон Тали, където живее Апсалар, и да намерим баща й? Защо беше цялото това промъкване — и то на друг континент, на всичко отгоре?
— Не е толкова просто — изръмжа Калам.
— Защо? Мислех, че това е причината за цялото това пътешествие. — Крокъс хвана ръката на Апсалар и я стисна нежно, но лицето му, обърнато към Калам и Фидлър, си остана навъсено. — И двамата казахте, че й го дължите. Това, което я е сполетяло, не беше редно и искахте да го поправите. Но вече си мисля, че е било само повод, мисля си, че двамата сте замислили нещо друго — че връщането на Апсалар у дома е било за вас само извинение да се върнете в империята си, въпреки че официално сте престъпници. И каквото и да сте намислили, включвало е да дойдем тук, в Седемте града, и също така е включвало да се промъкваме скришом и да се стряскаме от всичко, сякаш цялата армия на Малазан е тръгнала по петите ни. — Замълча, вдиша дълбоко и продължи: — Имаме правото да знаем истината, защото ни поставяте в опасност, а ние дори не знаем каква е тя, нито защо, нито нищо. Тъй че кажете. Още сега.
Фидлър се облегна на планшира, погледна Калам и вдигна вежда.
— Е, ефрейтор? Твой ред е.
— Подай ми списъка, Фидлър — отвърна Калам.
— Императрицата иска Даруджистан. — Сапьорът срещна навъсения поглед на Крокъс. — Така ли е?
Момчето се поколеба, после кимна.
Фидлър продължи:
— Това, което поиска, обикновено го получава, рано или късно. Наречи го прецедент. Значи, тя вече се опита веднъж да завземе града ви, нали, Крокъс? И това й струва адюнкта Лорн, два имперски демона и верността на Върховен юмрук Дужек, да не говорим за загубата на Мостоваците. Достатъчно, за да ужили всеки.
— Чудесно. Но какво общо има това с…
— Не ме прекъсвай. Ефрейторът каза да дам списъка. Това правя. Следиш ли ме дотук? Добре. Даруджистан веднъж й избяга — но следващия път тя ще се погрижи. Стига да има следващ път.
— Добре — каза навъсено Крокъс, — а защо да няма? Сам каза, че тя взима каквото си поиска.
— Ти верен ли си на своя град, Крокъс?
— Разбира се…
— Значи си готов да направиш всичко, на което си способен, за да попречиш на императрицата да го завладее?
— Ами да, но…
— Сър? — обърна се Фидлър към Калам.
Плещестият чернокож мъж зарея поглед над вълните, въздъхна и кимна мълчаливо. Обърна се към Крокъс.
— Това е, момче. Дойде му времето. За нея съм тръгнал.
Лицето на момчето от Дару остана безизразно, но очите на Апсалар се разшириха и лицето й пребледня. Изведнъж тя изправи гръб, после се усмихна леко и като видя това, Фидлър изстина.
— Не те разбирам — каза Крокъс. — За коя си тръгнал? За императрицата?
— Има предвид — намеси се Апсалар все още с онази усмивка, която се появяваше понякога на лицето й, преди време, докато беше… някой друг — че ще се опита да я убие.
— Какво? — Крокъс скочи и едва не се прекатури през борда. — Ти? Ти и този хванал морска болест сапьор с потрошената гусла, вързана на гърба му? Нима си въобразяваш, че ще тръгнем да ви помагаме в това безумно, самоубийствено…
— Помня — изведнъж заяви Апсалар и изгледа Калам с присвити очи.
Крокъс се извърна към нея.
— Какво помниш?
— Калам. Той беше Кама на Фалах’дан, а Нокътят му даде да командва Ръка. Калам е майстор убиец, Крокъс. А Бързия Бен…
— Бързия Бен е на три хиляди левги оттук! — викна Крокъс. — Той е взводен маг, Гуглата да ме вземе дано! Един жалък, дребен взводен магьосник!
— Не съвсем — каза Фидлър. — А това, че е толкова далече, нищо не означава, момче. Бързия Бен е нашето огладено ашиче в дупката.
— Вашето какво в кое?
— Огладеното кокалче, като в играта на кокалчета — добрият комарджия винаги си държи едно огладено кокалче, да мами при хвърлянията, ако ме разбираш добре. Колкото до „дупката“, това е Лабиринтът на Бързия Бен — това, което може да го докара до Калам, докато ти тупне сърцето веднъж, колкото и далече да е. Е, Крокъс, вече го знаеш — Калам ще направи опит, но ще трябва да се измисли как, подготовка трябва. А това започва оттук, в Седемте града. Искаш ли Даруджистан да си остане завинаги свободен, императрица Ласийн трябва да умре.