Грима и Доркас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: the bromeliad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грима и Доркас». Краткое содержание книги:
Оказва се, че и там не всичко е Съвсем Наред. Случват се Странни Неща, които объркват работата. Но Масклин знае, че на едно място, където няма Долу, един кораб може да ги заведе вкъщи — там, откъдето са дошли. И има план.
— Хайде, хайде — смънка Доркас. Винаги се чудеше къде да се дене, когато някой започваше да се държи така. Ако една машина нещо се смахне, просто я смазваш, или я ръчкаш, и ако нищо не помага, прасваш й един чук. Номите това май не ги оправяше.
— Ами ако никога не се върне! — изхлипа Грима и избърса очи.
— Разбира се, че ще се върне — окуражи я Доркас. — Че какво толкова може да му се случи?
— Може да го изядат, да го сгазят, да го стъпчат, да го отвее вятърът, да падне в някоя дупка, да се хване в капан… — занарежда Грима.
— Ъъ, да де — рече Доркас. — Исках да кажа, освен това.
— Трябва да се стегна малко — вирна брадичка Грима. — Не ми се ще, като се върне, да каже: „О-о-о, виждам, че докато ме е нямало, всичко е отишло.“
— Страхотно! — възкликна Доркас. — Така те искам. Гледай непрекъснато да се занимаваш с нещо, тъй казвам аз. Коя е тая книга?
— „Съкровищница на пословиците и крилатите фрази“.
— Ооо! Върши ли някаква работа?
— Зависи — вдигна рамене Грима.
— А какво значи „пословици“?
— Не съм много сигурна. Някои май са доста тъпички. Знаеш ли, човеците си мислят, че светът е бил създаден от някакъв много голям човек?
— И как е успял да го направи?
— Ами за една седмица.
— Е, някой ще да му е помагал тогава — заключи Доркас. — Нали знаеш, за тежката работа. — Доркас си мислеше за Джекуб. Много нещо можеш да свършиш за една седмица, ако ти помага Джекуб.
— Не. Сам-самичък го бил сътворил.
— Хммм. — Доркас се замисли. Някои части от света определено бяха недоправени, а пък други неща — като тревата например — изглеждаха прекалено прости. Но доколкото беше чувал, тя се скапвала всяка година и после напролет пак трябвало да никне, и… — Не знам. Само човеците могат да се хванат на такова нещо. Като гледам, това си е било работа за цели няколко месеца!
Грима преобърна страницата.
— Масклин вярваше… искам да кажа, Масклин вярва, че човеците са много по-умни, отколкото ги смятаме. — Умисли се. — Наистина ми се ще да ги разберем както трябва. Сигурна съм, че бихме могли да научим мно…
Аларменият звънец отново зазвъня.
Този път копчето бе натиснал Низодемус.
7.
II. И рече Низодемус: Хора от Магазина, вас ви предадоха.
III. Излъгаха ви и ви доведоха тук Навънка, където има Дъжд, и Студ, и Лапавица, и Човеци, и Заповед, и Оттук Нататък ще Става Все По-Зле.
IV. Защото ще настане Лапавица, и Сняг, и Глад навред по земята.
V. A после ще дойдат и Червеношийките.
VI. Хм!
VII. А онез, що ви доведоха — къде са те сега?
VIII. Те рекоха: Отиваме да търсим Внука (39) — ала злочестини ни дебнат от все страни, а помощ не иде отникъде. Вие сте предадени в ръцете на Зимата.
IX. Време е да разкараме Външните неща…