Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Агрипа седна до мен и сложи ръка на рамото ми.
— Защото, скъпи Роджър, кралят има и други задачи за вас. И второ, нямаме власт да ги задържим. Трето, какво би могъл да направи кралят? Ако им откаже съдействие, може да излезе, че не проявява интерес.
— Какви други задачи има той за нас? — попитах рязко.
Агрипа ме потупа по рамото и се изправи.
— Нека сам да ви каже — изкудкудяка той и се отдалечи.
Погледнах Бенджамин, който беше подпрял брадичка на юмрука си.
— Е, господарю?
— Макар лорд Франческо да е мъртъв, Роджър, боя се, че малцина скърбят за него. На Родриго му харесва да се изявява като глава на семейството — понася му като вода на патица. Алесандро е изпълнен с гняв и празни думи. Енрико е студен като риба. Лейди Бианка не прилича на скърбяща вдовица, а лейди Беатриче изглежда пленена от семейния телохранител.
— Ами Пренесте? — попитах.
— Свещеник, учен човек. Добре прикрива емоциите си.
— А Мария?
Бенджамин се усмихна широко.
— Тя е слабата брънка във веригата на Албрици. Джудже, интересен феномен. Има остър и гъвкав ум. Англичанка е и не смятам, че много харесва покровителите си.
— Ами убиецът? — попитах.
— Може да е всеки от тях. Или всички заедно — той млъкна, когато из целия дворец проехтяха сребърни тръби. — Хайде, Роджър, да се измием и облечем, за да сме готови за „скъпия чичо“.
Уморено се заизкачвахме по виещото се дървено стълбище.
— Високо е почти колкото стълбата на Яков — промърморих аз.
Бенджамин се канеше да отговори, когато един глас изсъска.
— Мастър Мърморко Луков!
Огледах се.
— Мастър Мърморко Луков!
Видях малък процеп в стената и пристъпих напред.
— Не ставай глупав! — изсъска гласът. — Качи се в стаята си, но когато ударят камбаните, с господаря си слезте в градината с чемширите. Малка е. Хайде, вървете сега.
Бенджамин ме погледна и сви рамене, за да ми покаже, че е готов да изпълни желанието й. Върнахме се на малкото таванче и довършихме виното и хляба, които бях откраднал. Бенджамин се радваше като дете, едва не заподскача от удоволствие.
— Казах ти, Роджър, Мария е слабата брънка във веригата на Албрици.
Седях мълчаливо и се чудех защо малката жена се свърза с нас така бързо. Най-после камбаните прозвучаха и двамата с Бенджамин слязохме долу. След като заплаших един слуга, че ще го сритам в задника (беше по-дребен от мен), той се съгласи да ми покаже градината с чемширите. Беше малък, обрасъл с трева идеален квадрат с каменни пейки от всяка страна. Лехите бяха изчезнали, отстъпвайки мястото на диви цветя и няколко опърпани розови храста.
— Насам! — прошепна един глас.
Отидохме до една от пейките и седнахме. Мария очевидно се беше скрила в някаква дупка в храстите зад нас.
— Мария, ти ли си?
— Не, Ричард Трети е, Мърморко — изсъска тя. — И умът ти ли е крив като очите?
— Какво искаш? — попитах.
— За Бога — изсъска Мария, — престорете се, че говорите помежду си, а не с мен! Мили Боже, какви сладки малки гургулици! Вие няма да оцелеете във Флоренция. Ще бъдете като пиленца в гнездото на усойници!
— Какво искаш? — авторитетно попита Бенджамин.
— Истината.
— И каква е истината?
— Нищо не е такова каквото изглежда.
— Това го разбрахме — отвърнах язвително.
— Млъкни, Мърморко, и слушай. Пази се от кондотиера Джовани. Той обича да убива и не те харесва. Лейди Бианка е леконравна жена. Спеше с брата на съпруга си.
— И защо?
— Защото Франческо беше импотентен.
— Откъде знаеш?
— Няколко пъти е настоявал да го обслужа.
Изревах от смях.
— С ръка. Промъквах се в спалнята им и гледах как се мъчи.
Очите на Бенджамин се разшириха от грубата прямота на джуджето. Направих му знак да си мълчи.
— Защо ни казваш всичко това? — попитах.
— Аз бях вярна на господаря Франческо. Той беше грубиян, но с мен беше добър. Родителите ми бяха пътуващи артисти. Когато умряха от чума близо до Флоренция, господарят Франческо ме прибра в къщата си.
— Ами останалите от семейството? — попитах.
— Синът Алесандро е надут, но много опасен. Има амбициите да направи Албрици велики колкото Медичите във Флоренция.
— Ами Енрико?
— Кротък е, но тихите води са най-дълбоки. Не е Албрици, а член на могъщото семейство Каталина. Майка му умряла в голямата чумна епидемия, точно преди Савонарола да се появи във Флоренция. Баща му и чичо му били убити при загадъчни обстоятелства. Тогава Франческо приел Енрико в дома си.
— И женитбата на Енрико за дъщеря му Беатриче обединила богатствата им.