Сакатият бог

— Кара ме още повече да ми се ще да я тръшна.

— Така действат тия неща.

— Голямо мъчение. Не ми харесва. Не. Ама никак. Ох, ще отида да си излъскам боздугана.

Ублала се надигна и се затътри тромаво настрани от огъня, а Ралата зяпна след него. Тихо, на езика на Белите лица, Драконъс измърмори:

— Имаше го предвид буквално, между другото.

Тя го изгледа накриво и изсумтя:

— Разбрах го това. Няма ум за нещо друго. — Помълча малко и подхвърли: — Бронята му изглежда скъпа.

— Скъпо струва, да, Ралата. Той я носи добре, по-добре, отколкото би могъл да се надява човек. — Кимна, по-скоро на себе си, и добави: — Мисля, че ще държи здраво, когато дойде моментът.

Спомни си как този воин бе убил Секара Омразната — прекърши й врата. Лекотата на жеста, как я беше прегърнал сякаш, за да я задържи да не падне — все едно, че безжизненото й тяло все още се е вкопчило в нещо като достойнство. Не беше лесен за разбиране този мъж.

— Какво търсите двамата? Пътувате на изток. Защо?

— Има злочести неща на света, Ралата.

Тя се намръщи.

— Не знам какво значи това.

Драконъс въздъхна и се загледа в огъня.

— Настъпвала ли си някога нещо неволно? Пристъпиш навън през прага и изведнъж нещо изпука под стъпалото ти? Какво беше? Насекомо ли? Охлюв? Гущерче? — Вдигна глава, впи в нея тъмните си очи и въглените се отразиха в тях със смъртнобледа светлина. — Не си струва да се замисляш, нали? Такива са приумиците на живота. Мравка, бленуваща за война, оса, поглъщаща паяк, гущер, дебнещ осата. Всички тези драми и хрус — всичко свърши. Какво да кажеш на това? Нищо, предполагам. Ако имаш сърце, ще си отмериш малка доза угризение и разкаяние и ще продължиш по пътя си.

Тя поклати глава объркана.

— Настъпил ли си нещо?

— В известен смисъл. — Той разбута жаравата и се загледа в блъвналите нагоре искри. — Все едно. Няколко мравки оцеляха. Няма край за тези малки негодници всъщност. Бих могъл да смажа хиляда гнезда под петата си и ще е все едно. Така е най-добре да се мисли за това, честно. — Погледна я отново в очите. — Прави ли ме това студен? Питам се, какво оставих зад себе си в онези вериги, все още оковано там, гъмжилото от жалки добродетели… все едно. Имам странни сънища напоследък.

— Аз сънувам само за възмездие.

— Колкото повече сънуваш едно определено и приятно нещо, Ралата, толкова повече избледнява. Ръбовете се изтъркват, лустрото избелява. За да оставиш зад гърба си такива натрапчиви идеи, сънувай ги по-често.

— Говориш като старец, като баргастки шаман. Гатанки и лоши съвети, Онос Т’уулан беше прав да ги премахне всички. — Едва се сдържа да не погледне на запад, над рамото му, сякаш можеше да намери там своя народ и Бойния вожд, всички закрачили право към тях. Вместо това изпи последната глътка чай в чашата си.