Любимци на съдбата (Част III: Изменници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част III: Изменници)». Краткое содержание книги:
Метел Пий млъкна и се взря в лицето на Помпей: младежът си беше възвърнал нормалния цвят и за голяма радост на колегата си го слушаше с видим интерес. Добре! Явно беше способен да възприема.
— От Сеговия аз ще се насоча към Сукрон, където очаквам Серторий да ти даде генерално сражение.
Помпей беше свъсил вежди и прехвърляше плана през ума си; за успокоение на Пий мозъкът на малкия касапин функционираше както преди — това, което липсваше на Помпей, беше достатъчно вяра в собствените сили да изготви сам нови стратегии. Е, една-две победи и щеше да си възвърне самоувереността! Помпей беше човек с характер, едно поражение не би могло да го промени завинаги.
— Но от Сеговия до Сукрон ще трябва да минеш през най-сухите територии на Испания! — възрази Помпей. — Там си е направо пустиня! Освен това, за да стигнеш до Сукрон, ще трябва да вървиш напряко през планините. Войниците ти ще минат през невъзможни изпитания!
— Именно това е целта — отвърна Метел Пий. — Никой досега не е използвал този маршрут. Серторий със сигурност няма да очаква от мен да го сторя. Това, на което разчитам, е да се добера до бреговете на Сукрон, преди да са ме надушили съгледвачите му. За да познаваш толкова добре страната, трябва да си разучил картите и сведенията на местните жители.
— Изучил съм ги, Квинт Цецилий. Не познавам страната от личен опит, но човек може да компенсира липсата му с подробно изследване на картата.
— Ти вече набираш личен опит, не се тревожи за това! — успокои го Метел Пий.
— Опит, да, но доста отрицателен — измърмори Помпей.
— Няма отрицателен опит, Гней Помпей, щом ни води към успеха.
Младият мъж въздъхна и вдигна рамене.
— Предполагам. — Сведе поглед. — Къде искаш да стоя аз, докато ти се приближаваш към Сукрон? И кога смяташ, че ще успееш?
— Самият Серторий няма да се отдалечи от бреговете на Сукрон — заяви Метел. — Може би Херений и Перперна ще се опитат да те спрат при Валенция или на брега на Турис, но мисля, че ще имат заповед да се оттеглят при Серторий на брега на Сукрон. Моята цел ще бъде да доближа позициите на Серторий към края на квинктил. Това означава, че ако ти се настаниш на лагер при Турис в края на юни, ще трябва да си намериш оправдание защо не бързаш да продължиш. Каквото и да става, недей продължава на юг преди края на квинктил! Ако тръгнеш по-рано срещу Серторий, аз няма да мога да те подкрепя! Целта на Серторий е да извади теб и легионите ти окончателно извън строя — това ще го остави с числено превъзходство срещу мен. И аз няма да мога да му устоя.
— Миналата година успя да им устоиш, Квинт Цецилий.
— Това може да е било донякъде късмет. Най-малкото се надявам Серторий така да разсъждава. Бъди сигурен, че ако пак се сблъскам с Хиртулей и пак го победя, ще се опитам да скрия успеха си от Серторий до деня, в който успея да се присъединя към теб.
— В Испания е трудно да се пазят събитията в тайна. Говори се, че той има свои хора навсякъде.
— Така разправят. Но и аз съм от няколко години в Испания и предимствата на Серторий вече не са каквито бяха преди време. Вярвай в успеха, Гней Помпей! Ние ще победим!
Може би ще преувеличим, ако кажем, че Помпей е изпратил Бабата в приповдигнато настроение, но докато Пий плаваше с ескадрата си обратно за Гадес, колегата му се раздели с навиците си от последните месеци. Най-после благоволи да излезе от квартирата си и да помогне на Афраний, Петрей и по-младшите офицери да довършат реорганизацията на оредялата армия. „Добре — мислеше си Помпей, — че навреме си поръчах легион от Прасчо!“ Без Гай Мемий и неговите войници армията му не би могла да се покаже вън от лагера. С войниците, които му бяха останали, Помпей можеше да избере от две възможности: да сформира или пет непълни легиона, или само четири, но в пълен състав. И понеже Помпей не беше с предразсъдъци, предпочете първия вариант: с пет легиона можеше да си позволи повече маневреност. Беше му неудобно да гледа оцелелите си войници в очите — всъщност за пръв път му се случваше да се изправи лице в лице срещу тях, — но за своя радост установи, че никой не го държи отговорен за гибелта на другарите си. Вместо да се оплакват, легионерите на Сула жестоко се заканваха на Серторий и бяха все така готови да изпълнят всяка заповед на пълководеца си.