Любимци на съдбата (Част III: Изменници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част III: Изменници)». Краткое содержание книги:
След като научи всички тези вести, Метел Пий вече нямаше желание да злорадства над своя съперник Помпей. Беше му достатъчен един поглед да се увери колко отчаян е малкият касапин и да разбере, че не трябва да му се подиграва, а да се опита да му повдигне духа. Баща му Нумидик навярно би настоявал, че честта на Метелите налага, независимо от всичко Помпей да бъде подложен на критики и подигравки, но Пий беше живял твърде дълго в сянката на баща си и изпитваше силни резерви към подобни разбирания за благородническите задължения.
За да повдигне самочувствието на Помпей, Прасчо тактично прати надменния си син в Нарбонска Галия, където заедно с Авъл Габиний щяха да набират войски за нова конница; освен това проведе разговор на четири очи с Гай Мемий, с цел да работят заедно за доброто на Помпей, а Афраний и Петрей получиха за задача да реорганизират оредялата армия на началника си. В продължение на няколко дни Метел Пий гледаше да избягва в разговорите си с Помпей темата за събитията от лятото, насочваше вниманието на колегата си единствено към случката от Дианий и нейните възможни последици.
Най-накрая с наближаването на декември се наложи Пий да се прибере обратно в провинцията си, затова беше крайно време да си поговори с Малкия по същество.
— Не мисля, че е необходимо да обсъждаме минали събития — поде той. — Това, което трябва да ни вълнува, е как ще се развият събитията догодина.
Помпей винаги бе изпитвал известна симпатия към Метел Пий, макар да му се искаше колегата му да прояви повече грубост и злорадство: така щеше да има основание да му е обиден и да отхвърли съветите му като злонамерени. Но доброто отношение на Пий, както и искрената му загриженост, показваха, че той очевидно не го смяташе за достоен дори за презрение. За него Помпей си оставаше поредният неспособен военен трибун, който се е изложил при първия случай, когато са му дали самостоятелно поръчение. Вместо да го нахока, както прилягаше на един проконсул, той го утешаваше като малко дете.
Подобно отношение все пак позволяваше двамата да разговарят спокойно и откровено. Преди време Помпей би поел инициативата и не би оставил сътрудниците си дори да се изкажат; след грозните случки със Серторий не му оставаше друго, освен да мълчи и да се надява, че Метел Пий има някакъв план.
— Този път — обясняваше Прасчо — ще трябва заедно да тръгнем на поход срещу земите на Серторий по бреговете на Сукрон. Никой от нас не разполага с достатъчно войска да се справи сам. Аз обаче не мога да мина през Ламиний, защото там ме чака испанската армия на Хиртулей. Ще трябва да избера друг, доста по-обиколен път, при това без никой да разбере. Не че Серторий няма да знае за идването ми, както и Хиртулей. Но Хиртулей ще трябва да напусне околностите на Ламиний, за да ми пресече пътя, а за целта ще трябва да чака заповед от Серторий. По военните въпроси той не позволява друг да взема решения вместо него.
— И откъде другаде можеш да минеш? — попита Помпей.
— О, откъм запад, през земите на лузитаните — подхвърли Пий. — Крайната ми спирка ще бъде Сеговия.
— Сеговия! Но това е накрая на земята!
— Така е. Обаче ще заблудя Серторий, както и Хиртулей. Серторий ще си мисли, че смятам да следвам горното течение на Ибер, за да му отнема позициите в тила, докато той се разправя с теб. Ще прати отново Хиртулей да ме спре, защото от Ламиний до Сеговия разстоянието е с повече от сто километра по-малко, отколкото от столицата на Серторий.
— А какво по-точно очакваш от мен? — попита Помпей с неподозирана скромност.
— Да останеш тук, в лагера при Емпория, до май. На мен ще са ми нужни два месеца да стигна до Сеговия, затова трябва да тръгна много преди теб. Когато на свой ред ти поемеш на поход, ще напредваш много предпазливо. Най-важната част от стратегията ни ще бъде да внушиш на Серторий, че си изпълнен с решителност и че действията ти са абсолютно независими от моите. Но не трябва да стигнеш Турис и Валенция преди края на юни.
— Серторий няма ли да се опита да ме спре още при Сагунт или Лаврон?
— Съмнявам се. Той не действа два пъти на едно и също място. Ти вече си бил и при Сагунт, и при Лаврон, знаеш добре терена.
Помпей пламна като божур от срам, но нищо не каза.
Прасчо продължи, все едно нищо не беше забелязал.
— Не, този път ще те остави да стигнеш безпрепятствено до Турис и Валенция. Разбираш ли, за теб това ще са съвършено непознати земи. Херений и изменникът Перперна все още държат Валенция под свой контрол, но не мисля, че ще се оставят да ги обсадиш — Серторий не обича да разгръща силите си близо до пристанищата, неговата сила се крие в планините и земите навътре в сушата — при несполука врагът няма как да превземе крепостите му.