Градината на боговете
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градината на боговете». Краткое содержание книги:
Простодушните американци повярваха в тази измислица, защото накарахме Теодор да свидетелства за истинността й, след което Лесли взе на заем петдесет и два будилника от един познат часовникар в града, разкърти две дъски от таванския под и внимателно нареди будилниците покрай напречните греди, като ги нагласи да звънят в три часа през нощта.
Ефектът от едновременното звънене на петдесет и два будилника в три часа през нощта надмина всички очаквания. Лъми и Хари не само че напуснаха светкавично тавана, като надаваха ужасени викове, но и в бързината се сблъскаха и здраво вкопчени в прегръдките си, тежко се изтърколиха надолу по стълбите. Последвалата суматоха вдигна на крак цялата къща и мина доста време, докато успеем да ги убедим, че всичко е било само шега, и да ги успокоим с коняк. На другия ден мама отново имаше силно главоболие заедно с гостите и може да се каже, че почти не разговаряше с Лесли.
Един ден, когато седяхме и пиехме чай на верандата, съвсем естествено се стигна до историята с невидимите фламинго. Теодор попита двамата американци как напредва работата им.
— Скъпи Тео — започна Хари Шоколада, — работата ни върви божествено, направо божествено, нали, миличък?
— Няма съмнение — потвърди Лъми Сладура, — няма съмнение. Светлината тук е фантастична, направо фантастична. Като че слънцето е по-близо до земята, нали разбирате, така изглежда.
— Няма съмнение, че е така — съгласи се Хари Шоколада. — Наистина изглежда като че слънцето е много по-ниско и свети право в нас, старчета.
— Аз ти го казах днес сутринта, миличък Хари, нали? — рече Лъми Сладура.
— Каза ми го, Лъми, каза ми го. Бяхме там, до малкия плевник, когато ми го каза, спомняш ли си…
— Налейте си още чай — прекъсна ги мама, защото от опит знаеше, че този вид аутопсии, доказващи близостта между двамата американци, можеха да продължат безкрайно дълго.
Разговорът се премести в областта на изкуството и аз почти не давах ухо, но изведнъж вниманието ми бе привлечено от думите на Лъми Сладура, който каза:
— Фламинго! Представи си, миличък Хари, фламинго! Любимите ми птици! Къде ги има, Лес, къде?
— Ами ей там! — отвърна Лесли и размаха ръка, като посочи Корфу, Албания и по-голямата част от континентална Гърция. — Има големи ята фламинго.
Забелязах, че Теодор е затаил дъх, както бях направил и аз, от страх, че мама, Марго или Лари може да кажат нещо, с което да опровергаят тази скандална лъжа.
— Фламинго ли? — заинтересува се мама. — Не знаех, че тук има фламинго.
— Да, има стотици фламинго — сериозно рече Лесли.
— Теодор, ти знаеше ли, че тук има фламинго? — попита мама.
— Аз… хм… да ви кажа… съм ги мяркал на юг, край езерото Хакиопулос — отвърна Теодор, който не се отклони от истината, а само пропусна да спомене, че това е станало преди три години и че е било единственият път, когато на Корфу са се появили фламинго. За спомен от тогава имах шепа розови пера.
— Всемогъщи Боже! — възкликна Лъми Сладура. Не може ли и ние да ги мернем, скъпи Лес? Смяташ ли, че е възможно да се промъкнем наблизо?
— Разбира се — небрежно го увери Лесли. — Това е най-лесното нещо на света. Те мигрират по един и същи път всеки ден.
На следващата сутрин Лесли се появи в стаята ми, понесъл нещо, което приличаше на необикновена по форма тръба, направена от говежди рог. Попитах го какво представлява, а той се ухили и със задоволство отвърна:
— Мамец за фламинго.
Бях силно заинтригуван и казах, че за пръв път чувам, че фламингото се примамва.
— И аз за пръв път чувам — призна си Лесли. — Това е рог за барут, с който някога са тъпчели пушките. Краят обаче е счупен и може да служи за свирка.
И за да ми го демонстрира, Лесли вдигна заострената част на рога до устата си и го наду. Чу се проточен звънлив звук, нещо средно между параходна сирена и рашпила с множество резониращи обертонове. Изслушах го критично и заявих, че ни най-малко не напомня вика на фламинго.
— Вярно, но се ловя на бас, че Лъми Сладура и Хари Шоколада съвсем не знаят това — каза Лесли. — Единственото, от което имам нужда сега, е да ми дадеш на заем фламинговите пера.