Градината на боговете

И Теодор започваше да обикаля около рова с търпението на газеща из вода птица и периодично потапяше мрежата, като я движеше насам-натам.

— Аха! Успяхме! — възкликваше накрая той и внимателно слагаше в нетърпеливо протегнатите ми ръце големия черен бръмбар, който възмутено риташе.

Възхищавах се от силните ръбести крила, от бодливите крачка и от цялото тяло, което имаше лек маслиненозелен оттенък.

— Плувецът е доста бавен в сравнение с… хм… останалите водни бръмбари и плува по доста любопитен начин. Така… значи вместо да използва краката си заедно, както правят другите водни същества, той ги редува. И както разбираш, от това… хм… изглежда, като че подскача.

В такива моменти кучетата колкото и да правеха бели, толкова и ни бяха от полза.

Понякога отвличаха вниманието ни, като се втурваха в някой двор и нападаха пилетата на стопанина, и последвалите препирни ни губеха поне половин час; друг път обаче кучетата вършеха добра работа, като заставаха в кръг около някоя змия, така че да не може да се измъкне, и се раздираха от лай, докато не отидехме да проверим какво има. Все пак за мене тяхното присъствие бе успокоително: Роджър приличаше на яко, неподстригано черно агне, Пикльо имаше елегантен вид, покрит с копринена козина в огненочервен и черен цвят, а Посерко наподобяваше миниатюрен бултериер16 на тъмни ръждивокафяви и бели петна. Случваше се на кучетата да им омръзне, ако стоим на едно място прекалено дълго, но обикновено лежаха търпеливо на сянка и поклащаха изплезените си розови езици, и винаги когато уловяха погледа ни, дружелюбно размахваха опашки.

Тъкмо благодарение на Роджър се запознах с един от най-красивите паяци на света с изискано звучащото име Eresus niger. Бяхме вървели доста дълго и по пладне, когато слънцето напича най-много, решихме да спрем и да похапнем на сянка. Седнахме в края на една маслинова горичка и започнахме да пируваме със сандвичи и джинджифилова бира17. По принцип, когато двамата с Теодор ядяхме, кучетата ни наобикаляха, дишаха тежко и ни гледаха умолително, тъй като без изключение смятаха, че нашата храна с нещо превъзхожда тяхната, така че, щом дажбите им свършеха, надяваха се да проявим щедрост и използваха всички хитрости, присъщи на азиатските просяци. В този конкретен случай Пикльо и Посерко въртяха очи, сумтяха и пъшкаха и по всякакъв начин се мъчеха да ни покажат, че са на прага на гладната смърт. За разлика от друг път Роджър не се присъедини към тях, а седеше на припек пред един къпинов гъстак и много напрегнато гледаше нещо. Отидох да проверя защо е заинтригуван толкова, та не обръща внимание на коричките от сандвичите.