Мечът на Гедеон

— За да изпълни втората си роля.

— Какво да изпълни? Сигурно се майтапите.

Гарса му отправи мрачна усмивка.

— Ако смятах, че ще приемете думите ми сериозно, нямаше да ви кажа.

— С какво се занимавате тук, за бога?

— С инженерство и пак с инженерство, нищо повече.

Стигнаха до отсрещната стена, качиха се с открит асансьор до галерията на четвъртия етаж и минаха през врата, която ги отведе в лабиринт от бели коридори. Накрая влязоха в малка заседателна зала с нисък таван и спартанска мебелировка. В средата имаше полирана дървена маса. По голите бели стени не висяха нито картини, нито фотографии. Гедеон се опита да измисли подходяща шега, ала не му хрумна нищо. Пък и само щеше да си изгуби времето с Гарса, който явно бе имунизиран срещу всякаква духовитост.

На масата седеше мъж в инвалидна количка — навярно най-необикновеният човек, когото Гедеон беше виждал. Съвсем късо подстригана прошарена кестенява коса, голяма глава. Под високото чело блестеше едно-единствено сиво око, настойчиво вперено в него. Второто беше скрито под черна копринена превръзка като на пират. По дясната страна на лицето му се спускаше морав крив белег, започващ от косата, минаващ под превръзката и изчезващ под яката на синята му риза. Черен костюм на тънки райета допълваше зловещия му вид.

— Доктор Крю — каза той и на лицето му се изписа бледа усмивка, която ни най-малко не смекчи суровото му изражение. — Благодаря, че дойдохте толкова отдалече. Заповядайте, седнете.

Гедеон седна, но Гарса остана прав отзад.

— Какво, няма ли кафе или вода от Фиджи? — попита подигравателно Гедеон и се огледа.

— Казвам се Илай Глин — без да обърне внимание на думите му, се представи мъжът. — Добре дошли в „Ефективни инженерни решения“.

— Предварително се извинявам, че не си нося сиви-то. Вашият приятел Гарса бързаше.

— Не обичам да си губя времето. Ако проявите любезността да ме изслушате, ще ви изложа задачата.

— Тя има ли нещо общо със Света на Дисни, който видях долу? Самолетни катастрофи, природни бедствия — на това ли му викате „инженерство“?

Глин го измери с поглед.

— Освен всичко останало, ЕИР се специализира в анализ на неизправности.

— Анализ на неизправности ли?

— Да. Как и защо се повреждат нещата — независимо дали се отнася за атентат, самолетна катастрофа или терористична атака. Това е жизненоважен елемент от решаването на инженерни проблеми. Анализът на неизправности е другото лице на инженерството.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

— Инженерството е науката за начините да направиш нещо. Но това е само половината от предизвикателството. Другата половина е да анализираш всички възможности за неизправност — за да бъдат избегнати. ЕИР се занимава и с двете. Ние решаваме изключително сложни инженерни проблеми. И изследваме неизправностите. И никога не сме се проваляли и в двете неща. Никога. С едно дребно изключение, върху което все още работим. — Той махна с ръка, сякаш пропъждаше досадна муха. — Тези две неща, инженерството и анализът на неизправности, са основният ни бизнес. Видимият ни бизнес. Но те са и наше прикритие. Защото зад публичната фасада ние от време на време изпълняваме и изключително необикновени конфиденциални поръчки на специални клиенти. Много специални клиенти. И имаме нужда от вас за една от тези поръчки.