Мечът на Гедеон

Гедеон изруга под нос, нави влакното и огледа куката. После пак се обърна към мъжа, който чакаше търпеливо, леко усмихнат.

— Кой сте вие, по дяволите?

Онзи се приближи и му подаде ръка.

— Мануел Гарса.

Гедеон намръщено изгледа ръката му и натрапникът накрая я отдръпна.

— Съжалявам, че ви смущавам през свободното ви време, но е спешно. — Гарса продължаваше да се усмихва. Цялото му същество сякаш излъчваше спокойствие и самообладание. Това раздразни Гедеон.

— Как ме открихте?

— С обосновано предположение. Знаем, че понякога идвате на риба тук. Освен това установихме местонахождението ви, когато за последен път се обадихте по джиесема си.

— Значи сте Големият брат. За какво става дума?

— В момента не мога да го обсъждам с вас.

Дали не беше някаква последица от историята с Тъкър? Но не, всичко това бе приключило с категоричен успех, официалните въпроси бяха зададени, името му беше изчистено. Гедеон подчертано си погледна часовника.

— В шест часа в хижата ми се поднасят коктейли. Сигурен съм, че знаете къде е. Ще се видим тогава. Сега съм зает с риболова.

— Съжалявам, доктор Крю, но както казах, спешно е.

— И какво е това толкова спешно нещо?

— Работа.

— Благодаря, но си имам работа. В Лос Аламос. Нали знаете, мястото, където проектират всички ония страхотни ядрени бомби?

— Честно казано, тази работа е по-вълнуваща и много по-добре платена. Сто хиляди долара за една седмица. Работа, за която сте изключително подходящ и която ще е от полза за родината ни. Пък и имате нужда от тези пари. Дълговете по всички онези кредитни карти… — Гарса поклати глава.