Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
В класната стая заварихме още трима новаци, които охраняваха поверените им морои. Помещението беше просторно и открито, с много прозорци, затова ние, четиримата пазители, първо си съставихме план да обединим усилията си и да охраняваме цялата площ. През изминалите години, докато гледах как съучениците ми се справят с практическите упражнения, винаги обръщах най-голямо внимание на ръкопашните схватки. Никога не се занимавах с видовете стратегии и тактики. Теоретично в това помещение ние четиримата трябваше да защитаваме само поверените ни морои, но ние неусетно се превъплътихме в ролята на пазители на целия клас.
Моят пост бе до вратата на противопожарния изход, извеждаща извън сградата. По една случайност тя се падаше съвсем близо до плота, на който работеше Кристиан. В този клас обикновено изпълняваха готварските рецепти по двойки, но днес броят на учениците беше нечетен. Вместо да се присъедини към някоя група. Кристиан предпочете да действа сам. Изглежда никой не беше против. Мнозина все още гледаха на него и на семейството му със същите предразсъдъци като Джеси. За мое разочарование Кристиан не приготвяше кекс.
— Какво е това? — попитах, докато го наблюдавах как измъква от хладилника купа със сурово смляно месо.
— Месо — отвърна ми той, като го тръсна върху дървената дъска за рязане.
— Зная това, идиот такъв. Питам какво месо е?
— Смляно телешко. — Той извади още един съд и после още един. — А това е говеждо. Това тук пък е свинско.
— Ти, какво, да не би да се готвиш да храниш тиранозавър?
— Само ако ти искаш. Това е за рецепта за руло Стефани.
Зяпнах го смаяно.
— С три вида месо?
— Защо да се поднася нещо, наречено руло Стефани, ако няма много месо в него?
Поклатих глава невярващо.
— Не мога да повярвам, че още е само първият ми ден с теб.
Той сведе поглед надолу и се съсредоточи в това свое многомесно творение.
— Ти определено много се вживяваш във всичко това. Наистина ли ме мразиш толкова? Чух, че яко си се разкрещяла в гимнастическия салон.
— Не съм крещяла. И… въобще не те мразя — признах си.
— Но си го изкарваш на мен, защото не ти се падна да бъдеш с Лиса.
Не му отговорих. Обаче не беше далеч от истината.
— Знаеш ли — продължи той, — може би не е лоша идеята да се пробваш да пазиш някой друг.
— Зная. Същото ми каза и Дмитрий.
Кристиан премести каймата в друга купа и се зае да добавя подправките.
— Тогава за какво е целият този шум? Беликов знае какво прави. Бих се доверил на всичко, което той каже. Кофти е, че Академията ще го загуби, след като се дипломираме, но предпочитам той да е с Лиса.
— Аз също.
Кристиан замълча, вдигна глава и ме погледна в очите. И двамата се усмихнахме, развеселени от това колко сме шокирани, че сме на едно мнение. След миг той отново се зае с работата си.
— Ти също си много добра — призна той, при това без видима неохота. — Ако се съди по начина, по който се справи…
Не довърши мисълта си, но много добре знаех за какво говореше. За Споукан. Кристиан не беше до мен, когато убих стригоите, но много ми помогна да се освободя от белезниците. Тогава двамата с него действахме като екип, той използва магията с огъня и ми помогна да надвия похитителите. Тогава действахме заедно, забравили всякаква враждебност.
— Предполагам, че двамата можем да се занимаваме с нещо по-добро, вместо да се караме през цялото време — отроних замислено аз. Като например тревогите ми за съдебния процес срещу Виктор Дашков, осъзнах. За миг се поколебах дали да споделя с Кристиан това, което бях научила. В онази нощ миналата есен той също взе участие в преследването на Виктор, но накрая реших да не му казвам още. Лиса първа трябваше да научи.
— Да — кимна Кристиан, без да подозира какво си мислех. — Дали ти харесва, или не, в крайна сметка двамата с теб не сме кой знае колко различни. Искам да кажа, че аз съм по-умен и донякъде по-забавен, но в края на краищата и двамата искаме Лиса да е в безопасност. — Поколеба се за миг, преди да продължи. — Знаеш ли… аз няма да ти я отнема. Не мога. И никой друг не може, поне докато имате онази връзка.