Човекът с черната маска
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът с черната маска». Краткое содержание книги:
Часът беше един и половина. При все това той не чувстваше умора. Нищо не го влечеше навън. Седна до писалището и започна да мисли каква беше истинската причина за Марборновото посещение. Трудно можеше да се предположи, че инспекторът се надяваше да не го познаят. Джеймс познаваше всички детективи.
В такъв случай какво именно го накара да извърши това посещение? И защо направи тази рискована стъпка с открадването на кибритницата? Джеймс напразно се опитваше да намери отговор на тези въпроси. Всичките му опити да отгатне загадката се провалиха. После младият човек сигурно си спомни нещо, защото отиде в спалнята и си смени обувките. В края на краищата той реши да излезе от вкъщи. Край входната врата видя на пода писмо. Сигурно беше мушнато под вратата. Адресът на плика бе написан с молив и се състоеше от следните думи: „До господин Морлек.“ Над адреса стоеше думата „Бързо“, подчертано няколко пъти. Той бързо скъса плика и прочете няколкото реда, написани на малко листче. След това сложи писмото обратно в плика и се намръщи.
— Ахмед, не си ли видял някого около къщата? — попита той арабчето, след като го повика.
— Не, господине, никого не съм виждал, откакто секретарят ти излезе — отговори слугата.
— А това писмо беше ли тук, когато си отиде Бинджер?
— Не, господине.
Писмото сигурно беше мушнато в това време, когато той си сменяше обувките в спалнята.
Морлек излезе на улицата. На срещуположната страна, под сянката на една врата, стоеше Марборн и чакаше. Като видя Морлек, той потупа спътника си по рамото и каза:
— Ето го!
Джебчията кимна с глава и последва високия, строен силует на Морлек, който бавно се запъти към Пикадили.
На ъгъла Морлек се спря и разсеяно погледна наоколо, сякаш се колебаеше кой път да избере. В този миг в него се блъсна нисък, пълен човек, който сигурно бързаше нанякъде.
— По-полека, по-полека, приятел! — добродушно подвикна Морлек.
— Извинявайте, господине — учтиво отговори Либер и побърза да се отдалечи.
Дребният човечец поразвесели Морлек и той усмихнато погледна след него.
На ъгъла на Еър стрийт инспектор Марборн чакаше Либер. Двамата завиха в една пуста уличка.
— Всичко ли е наред? — бързо попита той.
— Успях да измъкна нещо — отговори Либер и бръкна в джоба си. — Това не е носна кърпичка, не е и портфейл, а писмо.
Марборн нетърпеливо дръпна от ръцете му писмото. Край близкия фенер прочете адреса.
— Писмото е адресирано до Морлек. Сега той е в ръцете ни.
И се опита да разбере набързо написаните редове. След като ги прочете, се намръщи. Писмото гласеше:
„Драги господин Морлек, Ралф Хамон поръча на полицейския инспектор Марборн да ви примами в капан.“