Човекът с черната маска
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът с черната маска». Краткое содержание книги:
Марборн вдигна очи към тавана.
— Каква чудесна изработка! — каза той. — Право да си кажа, квартирата ви е наредена със забележителен вкус. Никога не бих предположил, че на Бон стрийт има такова издържано в мавритански стил помещение.
Той неочаквано забеляза нещо, което можеше да му послужи. Край преспапието за книжа лежеше малка кутийка, украсена с монограма на Морлек. Кутийката можеше да служи за съхранение на пощенски марки. Едва като се приближи повече до масата, Марборн видя, че това е кибритница.
Като сложи ръка на масата, Марборн продължи:
— Честно да си кажа, не исках да ви преча. Исках само да се възползвам от престоя си в Лондон и да възобновя познанството ни.
И незабелязано стисна между пръстите си малката кибритница.
— Много ми е приятно, че се срещнах с един стар познат от Мароко. Искате ли да пийнем нещо заедно, господин Кели?
— Не, благодаря — отказа Марборн. — Нямам право да ви задържам. Чух, че рядко идвате в Лондон и че обикновено живеете в съсекското си имение.
— Да, това е вярно.
В този миг Марборн мушна кибритницата в джоба си.
— Ако някога дойдете в Ливърпул, ще ми бъде много приятно да ме посетите. Моля, запомнете — Джон Л. Кели — продължи Марборн, като извади ръка от джоба. — Адресът ми ще намерите в телефонния указател. Много ще ми бъде приятно да се срещна с вас.
Джеймс му подаде ръка и с поглед го изпрати до закритата със завеса врата.
— А, тъкмо се сетих — небрежно каза Морлек в мига, когато Марборн се готвеше да напусне стаята. — Моля ви, оставете кибритницата ми на мястото й. Много е възможно да ми потрябва.
Детективът го погледна страшно уплашен.
— Вашата… Вашата кибритница? — смутено промърмори той.
— Да, кибритницата ми. Тя се намира в десния ви джоб — продължи Джеймс, без да го удостои с поглед, и пак се задълбочи в книгата.
— Но аз нямам никакъв кибрит — продължи да мърмори смутеният Марборн.
— Възможно е вече да сте го използвали, инспекторе — продължи Джеймс. — В такъв случай върнете ми поне кутийката. Не ме карайте да повтарям това два пъти, иначе ще бъда принуден да се обърна към вашето началство и да му съобщя някои ваши малки работи. Например, мога да му съобщя за един купувач на крадени предмети, който ви плаща десет процента от оборота. Убеден съм, че милият началник на полицията нищо не знае за това.
Марборн потрепери и лицето му стана восъчно бледно. Той искаше нещо да възрази, но после размисли, ядосано извади кибритницата от джоба си и я хвърли на пода.
— Благодаря ви — учтиво каза Джеймс.
Студеното му презрение вбеси детектива. Той се изчерви. Лицето му се наля с кръв. Заплашително се обърна на Морлек:
— Пазете се, това нещо скъпо ще ви струва!
— Но все пак кибритницата остава тука, както виждате — невъзмутимо продължи Джеймс.
На вратата се показа Бинджер.
— Изпратете този господин и гледайте да не вземе по погрешка чадъра ми — обърна се той към слугата си.
Втората несполука на Марборн
След като вратата се затвори зад разгневения Марборн, Бинджер побърза да се върне в кабинета на господаря си.
— Това беше детектив — прошепна той на Морлек.
— Зная — отговори Морлек и се прозина. — Той се опита да ми открадне кибритницата. Това е повече от доказателство, че се занимава с тази почтена работа.
— Защо идва?
— За да подуши какво се върши тук. След това се опита да открадне кибритницата ми. Но не се безпокой от това, Бинджер.
— Тези хора са страшно хитри. Вие довечера ще излизате ли? — попита слугата, след като помълча малко.
— Не, ще остана вкъщи. Но вас не ви задържам. Можете да си отидете. Днес не ми трябвате, а на Ахмед кажете да ми свари кафе. Днес се готвя да поработя.
След като Бинджер излезе, Морлек затвори книгата и бавно закрачи из стаята. Лицето му доби намръщен вид. После до ушите му достигна хлопането на входната врата. Бинджер си отиде. След миг в кабинета влезе Ахмед с кафениче на поднос.
Той почака, докато малкото арабче свърши всички приготовления и излезе. След това вдигна капака на дивана. Под него лежеше голяма метална кутия. Морлек я отвори и извади дебела пачка банкноти. Близо половин час той ги разпределя. После внимателно ги преброи, зави всяка пачка поотделно и на всяка от тях написа различен адрес, като предварително се справи със записната си книжка. След като свърши тази работа, той пак сложи всички пачки в кутията и постави капака на дивана на предишното му място.