Магическият кръг
- Автор: Невил Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магическият кръг». Краткое содержание книги:
— И какво стана после? — попита Тиберий, който побърза да скрие лицето си от светлината на настъпващата зора, за да не могат стражите и моряците пред него да прочетат мислите му, когато чу отговора на египтянина.
— Гласът отговори: „Тамуз, когато стигнеш водите на Палодес на материка, предай, че великият Пан е мъртъв!“
Тиберий се изправи рязко и едрата му фигура се извиси над всички.
— Пан ли? — попита той и се взря в очите на египтянина. — За кой Пан говориш?
— Господарю, това не е нито едно от египетските божества, с които съм израснал и в които съм научен да вярвам. И макар че сега вече живея във великата Римска империя, страхувам се, че не познавам в подробности моята нова религия. Знам обаче, че този Пан е полубог, син на бога Хермес, който в Египет наричаме Тот. А и щом е мъртъв, значи Пан е полубог. Надявам се, това, което току-що изрекох, не е сквернословие.
Мъртъв! Повтори на ум Тиберий. Най-великото от всички божества от хиляди години насам. Що за абсурдна история. С безизразно като маска лице той потърка с пръсти брадичката си, сякаш чутото бе в реда на нещата, зае мястото си и даде знак с глава на Тамуз да продължи, макар да усещаше как леки тръпки на лошо предчувствие пролазват по кожата му.
— Пътниците, екипажът бяха също толкова изумени и стъписани като мен — подхвана отново Тамуз. — Обсъдихме помежду си дали трябва да направя исканото от гласа, или да не се оставя да бъда забъркан в такава необикновена история. Най-сетне реших проблема по следния начин: ако, когато минаваме покрай Палодес, имаме попътен вятър, ще отминем, без да правя каквото и да било. Но ако морето е спокойно, няма вятър, ще изрека на висок глас онова, което се искаше от мен. Когато най-сетне стигнахме Палодес, нямаше вятър и морето бе спокойно, ето защо извиках: „Великият Пан е мъртъв!“
— И? — не се сдържа Тиберий, навеждайки се леко напред, впил очи в лицето на кормчията.
— Мигом от брега на материка долетя силен плач — отвърна Тамуз. — Множество гласове — ридаещи, плачещи, виещи, се издигнаха във въздуха. Други възкликваха от изумление и изненада. Сякаш цялото крайбрежие, а и навътре в страната, хората оплакваха огромна семейна трагедия. Чуваха се и викове, че настъпва краят на света, че това е смъртта на свещено животно!
Невъзможно! Едва не извика Тиберий, в чието съзнание проехтяха въображаемите викове и плач. Това беше лудост! Първият гадател бе изрекъл първото пророчество за съдбата на Рим по времето на Ромул и Рем, децата, отгледани от вълчица. От тогава до настоящия момент нищо толкова мрачно не бе изричано от когото и да било. Тиберий почувства, че кожата му е студена и влажна въпреки топлите лъчи на утринното слънце.
Не беше ли тази ера изгряването на Римската империя, току-що създадена от Август? За всички бе ясно, че няма такова нещо като „умиращото божество“, защото всъщност боговете са безсмъртни. Измислен беше заместител „нов“ бог, за да бъде възстановен и възроден старият мит. Този път щеше да бъде беден овчар, селянин или рибар — някой, който кара рало или и плуг, а не някой от най-старите и могъщи богове на Фригия, Гърция и Рим. Великата цивилизация на Рим, закърмена от гърдите на вълчица, не можеше да бъде срината от някакъв стар, обеднял цар, оттеглил се в отшелничество на остров, с име на коза. Това трябва да е лъжа или номер на някой от множеството му врагове. Дори името на кормчията му намирисваше на мит, защото той носеше името на един от най-старите богове… По-стари дори от Орфей, Адонис или Озирис.
Императорът се отърси от мислите си и даде знак на един от стражите да даде на кормчията кесия със сребърни монети, възнаграждение за усилието да дойде тук, и махна с ръка, с което даде да се разбере, че аудиенцията е свършила. Докато Тамуз прибираше парите, Тиберий се обърна отново към него:
— След като толкова много пътници сте возили на борда, сигурно и други хора са станали свидетели на случилото се, и те биха могли да свидетелстват и да потвърдят тази невероятна история.
— Така е, господарю — потвърди Тамуз. — Много са хората, които могат да кажат същото. — На Тиберий му се стори, че някъде в дълбоките черни очи зърва странно пламъче. — Независимо от това, в което вярвам, знаем, че има само един свидетел, който може да каже дали великият Пан е мъртъв, или жив. Но този свидетел е само един глас. Глас, който говори и се чува над водите…
Тиберий махна нетърпеливо с ръка и пое към самотния си парапет — превърнал се в негов затвор. Проследи с поглед как стражите отвеждат кормчията надолу по хълма към пристанището и осенен от внезапна мисъл, повика роба си, даде му една златна монета и посочи с ръка към египтянина долу на пътеката. Мъжът се спусна бързо по стълбите, настигна моряка и му връчи монетата. Той се извърна и срещна погледа на Тиберий, който стоеше на терасата.