Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Избави ни от злото
Избави ни от злото - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Избави ни от злото

Электронная книга - «Избави ни от злото». Краткое содержание книги:

Евън Уолър е чудовище. Под прикритието на законен бизнес в Канада е натрупал огромно богатство чрез търговия с момичета от Третия свят. А новият му проект, от който ще спечели още повече пари, може да причини смъртта на милиони хора.
Шоу, познат от трилъра „Цялата истина“, е сътрудник на тайна разузнавателна организация, която му възлага да предотврати пагубната сделка. Единственият му шанс да го направи е най-невероятното място — туристическо селище в Прованс. Но Шоу няма представа, че и някой друг преследва Уолър във Франция по съвсем различни причини. Реджи Кемпиън е член на нелегална британска групировка, която раздава собствено правосъдие за престъпления към човечеството. Тя знае истинската самоличност и националност на Уолър и не възнамерява да го предаде на властите, а да го убие.
Без да подозират за мисиите си, Шоу и Реджи се впускат в дуел на нерви, ум и актьорски дарби. Но дали Уолър не се досеща за целите на двамата безгрижни богати туристи.
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 163
Перейти на страницу:

Беше работила при тях в продължение на един месец, през който той се беше опитал да я свали поне пет пъти. Съдейки по това, което й беше казвал в състояние на алкохолно опиянение, Реджи с лекота можеше да се превърне в съпруга номер шест, ако изиграеше картите си правилно. Една нощ по предварителна уговорка тя отиде в спалнята му — по негово настояване двамата съпрузи имаха отделни спални. Отново беше пиян, така че Реджи с лекота се справи с него. След като го завърза и запуши устата му, тя извади снимките от едно скривалище и му показа лицата на някои от жертвите му — изискване, което стриктно се спазваше при всички мисии. В самия край на живота си чудовищата трябваше да осъзнаят, че възмездието най-после ги е застигнало.

Страхът му отначало я беше развеселил. Но когато дойде моментът да сложи край, Реджи се беше поколебала — слабост, която не беше признала пред никого. Нито на Уит, а особено на професора. В окуражителните си думи към Доминик също беше пропуснала тази част от личната си биография. Но тогава чудовището я беше погледнало умоляващо. В очите му се четеше неистова молба да бъде пощаден. По време на инструктажа вече я бяха предупредили, че този момент ще дойде, а и че няма обучение на света, което да я подготви за него.

И се бала оказали съвсем прави.

Решимостта й сякаш се изпаряваше с всяка следваща сълза, пролята от него — един беззащитен старец. Ръката й с ножа се отпусна и тя видя облекчението в очите му. Можеше просто да каже, че са я разкрили и мисията се е провалила. Никой никога нямаше да разбере истината.

Но се случиха две неща, които предотвратиха подобен завършек. Първото беше, че когато мъжът видя как тя отслабва, в очите му проблесна подигравка. А второто беше снимката на Даниел Абрамовиц, на две години, на която в малката му глава се виждаше дупка от куршум. Снимката беше извадена от личния архив на чудовището, който грижливо беше събирал през годините като командир на лагера.

Реджи беше забила ножа в гърдите му, докато ръкохватката не опря в гръдната му кост. След това беше дръпнала острието първо нагоре, а после надолу, преди да изпълни същите действия и хоризонтално, за да прекъсне артериите и да разкъса сърдечните камери, точно както я бяха научили. Подигравката изчезна от очите на стареца. В продължение на една дълга секунда, докато животът все още не го беше напуснал, Реджи видя в тях омраза, страх, ярост, после отново страх и накрая безизразното стъклено изражение на смъртта.

„Дано Господ разбере защо то правя“, беше прошепнала тя и тези думи се бяха превърнали в ритуал, който изпълняваше в края на всяка мисия.

След това Реджи никога повече не се беше поколебавала.

11

Реджи си взе от кухнята препечена филийка с масло и я сложи в една чиния заедно с няколко пържени наденички и една нарязана ябълка. След това се натовари и с чаша горещ чай и занесе всичко това в библиотеката. Когато влезе, професор Малъри вдигна поглед от голямата книга на полски, която четеше, извади лулата от устата си и се усмихна.

— Знаех си, че си пристигнала снощи. Колата ти издава един точно определен звук.

— Нарича се пробит ауспух — отговори Реджи, седна до него, подреди наденичките върху препечената филийка, отхапа от нея и отпи от чая си. — Къде е Уит?

— Мисля, че още не е пристигнал. Но го очаквам всеки момент.

— Исках да поговорим за хората, които ще участват в мисията за Кукин.

Малъри остави книгата. Папийонката му пак беше вързана накриво, но тази сутрин поне яката на ризата му беше оправена, а освен това изглеждаше, че се е сресал.

— Имаш ли нещо предвид? — попита той.

— Мисля, че Уит трябва да играе по-централна роля.

— Той ли те помоли да говориш с мен?

— Не директно.

— Знам, че не ти е лесно. Както и на него.

— Какво искате да кажете?

— Ами ти го замести като водещ на екипа, Реджина.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)