Избави ни от злото
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-255-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избави ни от злото». Краткое содержание книги:
Шоу, познат от трилъра „Цялата истина“, е сътрудник на тайна разузнавателна организация, която му възлага да предотврати пагубната сделка. Единственият му шанс да го направи е най-невероятното място — туристическо селище в Прованс. Но Шоу няма представа, че и някой друг преследва Уолър във Франция по съвсем различни причини. Реджи Кемпиън е член на нелегална британска групировка, която раздава собствено правосъдие за престъпления към човечеството. Тя знае истинската самоличност и националност на Уолър и не възнамерява да го предаде на властите, а да го убие.
Без да подозират за мисиите си, Шоу и Реджи се впускат в дуел на нерви, ум и актьорски дарби. Но дали Уолър не се досеща за целите на двамата безгрижни богати туристи.
След като прибра нещата си от къщата, Реджи потегли обратно към Лондон. Щяха да последват още много срещи в Хароусфийлд. Докладите от разузнаването щяха да бъдат разгледани в най-големи подробности. В крайна сметка щеше да се оформи план и той щеше да бъде разработен до степен, в която да се отстранят всички възможни грешки. А след това, когато всички приготовления бяха завършени, тя щеше да замине за Прованс и да се опита да убие поредното чудовище. И тази проста последователност от действия беше единствената утеха, на която Реджина Кемпиън можеше да се надява.
8
Шоу беше в Париж и току-що беше приключил със задачите си в един ден, изпълнен с наситени приготовления. Той облече шорти и широка бяла тениска и излезе да потича по протежението на Сена, като мина покрай градините „Тюйлери“, музея „Оранжери“ и Гран Пале. После прекоси прочутата река, която разделяше Париж, и след няколко минути се озова под широката основа на Айфеловата кула. Докато тичаше през зелените площи, намали скоростта, после отново ускори крачка. В крайна сметка стигна до квартала „Сен Жермен“, където беше малкият му хотел. Когато идваше в Париж, предпочиташе да отсяда в Латинския квартал, но този път Франк беше организирал друго.
Шоу взе душ, преоблече се и се срещна с Франк за вечеря в един ресторант до музея „Д’Орсе“. Масата им бе в края на откритата част, отделена от тротоара с правоъгълни кашпи за цветя, разположени на високи стойки от ковано желязо. Преди да си тръгнат, Франк му подаде едно листче.
— Какво е това?
— Телефонен номер.
— На кого е?
— Просто се обади.
Франк нахлули шапката на главата си и се отдалечи. Шоу го видя как спира на прага, за да запали една от любимите си пурети, преди бързо да потъне в тълпата по оживената улица.
Шоу се върна пеша до хотела си, като се опитваше да попие от вълшебството на един от най-очарователните градове в света, но ефектът беше точно обратният. Всъщност именно в Париж, докато се бореше за живота си в болницата, след като един неонацист почти му беше отсякъл ръката, му бяха съобщили за смъртта на Ана. Беше се случило точно след като той й беше предложил да се омъжи за него, а тя беше казала „да“. Ана беше полиглот и всъщност беше казала „да“ на няколко различни езика. Шоу дори беше отишъл до малкия град в Германия, където живееха родителите й, за да поиска официално от баща й ръката на дъщеря му.
А след това тя умря.
Пътят на Шоу минаваше покрай реката. Той прекоси един мост и се озова на острова, където се издигаше катедралата „Нотр Дам“. Наскоро я бяха почистили — прахът, натрупван с векове, беше отмит с вода под налягане. По някаква причина на Шоу му харесваше повече, когато беше мръсна. Той погледна часовника си. Беше почти девет, а в работни дни катедралата затваряше в 18:45 ч. Наоколо продължаваха да обикалят туристи, които снимаха прочутата сграда и себе си, застанали пред нея. Шоу не беше особено религиозен и дори не беше сигурен защо е дошъл тук. За молитва? Е, нямаше късмет. Господ очевидно беше затворил за тази вечер.
Върна се в хотела си, отключи вратата на стаята си и седна на стола пред малкото бюро, като извади листчето от джоба си. Набра номера на мобилния си телефон и изчака.
— Ало?
Не беше чувал този глас от няколко месеца. Явно не беше подготвен и палецът му автоматично натисна бутона за прекъсване. „Дявол да те вземе, Франк.“ Шоу си мислеше, че телефонният номер, който му беше дал, е свързан с настоящата му задача. Но изобщо не беше така.
Защото беше чул гласа на Кейти Джеймс.
Той се отпусна на леглото и се загледа в бледосиния таван.
Последният им ден заедно не беше минал точно така, както на Шоу му се искаше. Или всъщност беше минал точно така, както му се искаше — беше излязъл още призори от хотела в Цюрих, в който бяха отседнали, беше се качил на първия микробус до летището и на първия самолет, без да се поинтересува накъде лети. Тя се беше събудила, беше слязла на закуска, както бяха планирали предишната вечер, и вероятно се беше разтревожила, че го няма. Беше се опитала да му се обади, но той така и не беше върнал обаждането. Беше сменил и номера си. Не знаеше защо беше направил всичко това. Никога дотогава не беше бягал от нищо и от никого. Но в онази мразовита сутрин в Швейцария се беше събудил и просто беше разбрал, че трябва да остане сам.
И затова просто избягах.
Отново се вторачи в листчето с телефонния номер. Трябваше поне да й даде възможност да му се развика заради онова, което й беше причинил. Мина още един час, през който той не помръдна от мястото си.