Назад по линията

(Научих от Сам, че туристите твърде често си търсят белята с хората назад по линията, колкото и да се стараят техните куриери да избягват такива произшествия. Понякога куриерът успява да замаже положението с умело подметнати думи — например обяснява на засегнатите, че чужденецът всъщност е смахнат. Друг път не е толкова лесно и куриерът е принуден да заповяда незабавна евакуация на всички туристи. Той обаче е длъжен да остане, докато не изпрати всичките си повереници в безопасност напред по линията, затова неколцина куриери вече са загинали при изпълнение на дълга си. В най-оплесканите случаи се намесва времевият патрул — отстранява нехайния пътешественик от екскурзията и така предотвратява нежеланите последствия. Сам ми каза:

— Един богат скапаняк може направо да се побърка от бяс, когато в последния момент се появи патрулен и му заяви, че няма да участва в скока, защото ще направи страхотен гаф в миналото. Просто не им стига умът да разберат. Обещават да се държат добре и за нищо на света не искат да повярват, че обещанията им нищо не струват, защото постъпката вече е записана и архивирана. Лошото с повечето тъпи туристи е, че не умеят да мислят в четири измерения.

— И аз не умея, Сам — промърморих смутено.

— Ще се научиш — натърти той. — Иначе лошо ти се пише…)

Преди да попаднем в 1935 година, ни подложиха на кратък хипнокурс за обществото по онова време. Натъпкаха ни с данни за Великата депресия, новия курс на Рузвелт, ролята на семейния клан Лонг в политиката на Луизиана, издигането на Хюи Лонг, неговата програма „Споделено богатство“, с която искал да взема от богатите и да дава на бедните, враждите му с президента Франклин Делано Рузвелт, мечтата му самият той да се кандидатира за президент през 1936 година, дръзкото му пренебрежение към традициите, обаянието му на демагог. Научихме и достатъчно дреболии за живота през 1935-а — знаменитости, шампионати, състояние на борсата, — за да не се чувстваме безнадеждно объркани.