Джейк Ренсъм и Кралят на черепите
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Джейк Ренсъм #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и Кралят на черепите». Краткое содержание книги:
Застанала почти на другия край на залата, Кейди най-сетне забеляза какво държи в ръцете си. Отиде наперено при него и го попита:
— Джейк! Какво правиш с това?
Тя нямаше представа, че брат ѝ е взел със себе си в Лондон дневниците на родителите им.
Всъщност никой не знаеше.
Джейк изобщо не обърна внимание на сестра си, а продължи да прелиства скицника, докато най-накрая откри нужната страница. Сравни рисунката на пирамидата с оригинала. Огледа внимателно прецизните линии, които майка му бе направила с молива, корекциите, нанесени с гума, бележките, изписани с дребен почерк в полетата. Това бяха частици от майка му. А това тук бе нейното вдъхновение.
Сълзи замъглиха очите на Джейк, ръката му затрепери.
Кейди грабна скицника от ръката му, преди да го е изпуснал на земята.
— Защо си го донесъл тук? — извика тя. — Можеше да го изгубиш или някой да го открадне!
— Пак нямаше да ти пука! — отвърна Джейк и пристъпи към пирамидата.
Тя застана до него и го сграбчи на лакътя:
— Какво искаш да кажеш?
Джейк освободи рязко ръката си и я погледна:
— Ти дори не искаше да идваш тук! — Джейк осъзна, че говори със сподавен от сълзи глас и това го ядоса още повече. — Единствената причина да дойдеш, е за да позираш пред глупавите фотоапарати!
Лицето на Кейди почервеня от гняв:
— Нямаш представа…
Джейк протегна ръка и измъкна скицника от ръцете ѝ.
— И какво ако бях изгубил скицника на мама? Ти не си го поглеждала от години!
Кейди се опита да му го вземе, но той отстъпи назад и скицникът се оказа извън обсега ѝ.
Джейк заобиколи от далечната страна на пирамидата:
— Не те ли е грижа за мама и татко?
Кейди не помръдна от мястото си. Рамената ѝ се разтресоха, а лицето ѝ доби пурпурен цвят.
— Разбира се, че ме е грижа! — извика тя и посочи залата с ръка. — Но смяташ ли, че всичко това ще върне мама и тате?
Неподправената болка в гласа ѝ накара Джейк да замълчи. Никога не бе чувал този тон. Това го изплаши.
Тя продължи:
— Всичко това! Скицникът на мама, тези съкровища… боли ме дори само като ги гледам… самото им присъствие ми причинява болка и нищо друго. — Обърна гръб на пирамидата. — Защо тогава да ги гледам? Каква е ползата?
Джейк я гледаше с широко отворени очи.
Тя поклати глава.
— Не мога да понасям това! Не мога да понасям дори теб!
— Какво ми има? — попита Джейк, очевидно засегнат.
Тя се обърна рязко към него:
— Защо не си подстрижеш косата като всички останали?
Объркан, Джейк отметна перчема, който падаше пред очите му.
— Толкова много приличаш на татко, че не мога да те гледам!
Той си спомни предишните ѝ думи: Всичко това ми причинява болка и нищо друго!
Тя подсмръкна и му обърна гръб.
— Понякога… понякога ми се иска… ти никога… .
Изведнъж ярка светлина обля залата, придружена от оглушителен гръм.
Подът се разтресе под краката им, а от двора се разнесоха уплашени викове. Джейк и Кейди се обърнаха натам и пристъпиха по-близо един до друг. Лампите над главите им премигнаха и угаснаха.
Мрак погълна залата.
— Какво става? — прошепна Кейди в тъмнината.
Джейк започна да гадае:
— Светкавица. Сигурно гръм е ударил музея.
Когато очите им привикнаха с внезапно настъпилия мрак, Джейк забеляза приглушено сияние зад тях. Обърна се и извика от изненада.
— Какво има? — възкликна Кейди.
Джейк потърси ръката ѝ в тъмнината, улови я за лакътя и я завъртя.
— Виж!
Пирамидата бе окъпана в меко огнено сияние със синкав цвят. Пламъците танцуваха в краката на дракона и се спускаха надолу към деветте стъпала. Джейк гледаше с отворена уста. След миг осъзна, че подобно нещо е виждал в музея на науката и техниката.
— Огньовете на свети Елм — изрече той с възхита. — Моряците, плавали някога на ветроходите, са виждали подобни призрачни пламъци около корабните мачти по време на буря.
— Но какво ги предизвиква?
Джейк пристъпи напред.
— Внимавай — предупреди го Кейди, но въпреки това го последва.
Джейк усети как косъмчетата по гърба му настръхват.
— Не се тревожи. Като че ли вече угасва.
Подобно на вълна при отлив, огънят намаля, затрептя и изчезна. Джейк заобиколи пирамидата и забеляза нещо странно.
— Ела да видиш това — каза той и посочи.
Пламъците не бяха изчезнали, а по-скоро бяха пробили кръгла дупка в една от стените на пирамидата. Джейк не успя да сдържи любопитството си и се наведе, за да види по-отблизо. Навитият на руло крайчец на драконовата опашка заобикаляше дупката. Всъщност, това не бе истинска дупка. Приличаше по-скоро на лека вдлъбнатина в златната повърхност — сякаш на това място някога е бил инкрустиран скъпоценен камък, който сега липсваше.