Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Голямата ми сестра, която всички нейни познати признаваха за тихо и хубаво момиче, щеше да се сроди с едно по-заможно семейство в отдалеченото село Гътан. Тъгувахме, че няма да можем да я виждаме толкова често, колкото би ни се искало, но ни успокояваше фактът, че щяхме да се радваме на присъствието й още шест години до самата женитба и още две-три години след това, преди да ни напусне завинаги. Както е добре известно, в нашия окръг се спазва обичаят булуо фудзя, според който младоженката заживява за постоянно в дома на съпруга си едва след като забременее.
Госпожа Гао съвсем не приличаше на госпожа Уан. Думата, която я описва най-добре, е „недодялана“. Втората се обличаше в копринени одежди, а първата носеше домашнотъкани памучни дрехи. Думите на госпожа Уан бяха мазни като гъша лой, а приказките на госпожа Гао бяха безцеремонни като лая на селско псе. Качваше се в женската стая, курдисваше се на една табуретка и пожелаваше да види стъпалата на всички момичета в семейството ни. Разбира се, сестра ми и Красива луна не можеха да не се покорят. И макар моята съдба вече да се направляваше от госпожа Уан, майка ми ме караше и аз да показвам нозете си. Ама какви ги говореше само госпожа Гао!
— Цепнатината на стъпалото й е дълбока като гънките на срамните й устни. Съпругът й ще е щастливец.
Или пък:
— Извивката на заоблената й пета и заостреното напред ходило ще напомнят на съпруга й за неговия член. Късметлията по цял ден ще мисли за кревата.
Тогава не разбирах какво има предвид, а щом научих, изпитах неудобство от това, че подобни неща се бяха говорили в присъствието на мама и леля. Но те се бяха смели на приказките на посредницата. Ние, момичетата, им пригласяхме, но както казах, тези думи и тяхното значение бяха извън жизнения ни опит или познания.
Тази година, на осмия ден от четвъртия лунен месец сестра ми и нейните другарки се събраха у дома за Деня на борбата с бикове11. Петте момичета вече показваха колко добре ще въртят бъдещите си домакинства, като даваха на заем ориза, дарен от семействата им при сключването на клетвения съюз между тях, и с печалбата осигуряваха необходимите средства за своите празненства. Всяко момиче донесе домашно приготвена гозба: супа от ориз и юфка, листа от цвекло с консервирани яйца, свински крачета в лют сос, консервиран аспержов боб12 и сладки оризови питки. Немалка част от подготовката извършиха заедно — навиха кнедли, след което ги задушиха на пара и ги топнаха в смес от соев сос, лимонов сок и масло от люти чушлета. Ядяха, кискаха се и рецитираха произведения на нюшу като „Приказката за Сангу“, в която се разказва за една богаташка дъщеря и бедния й съпруг, когото тя последвала през множество изпитания, и като награда за предаността си двамата били превърнати в двойка мандаринки, или като „Вълшебният шаран“, в която една риба се превръща в прекрасна млада жена и се влюбва в блестящ учен, докато накрая истинският й облик не бива разкрит.
Но любимият им разказ бе „Жената с тримата братя“. Момичетата не знаеха цялата творба, ала не пожелаха мама да води запяването на въпросите и отговорите, които изграждаха повествованието, макар да бе запаметила голяма част от произведението. Вместо това настояха леля да им помага. Ние двете с Красива луна се присъединихме към молбите, тъй като тази многообичана, почерпана от живота история — едновременно трагична и изпълнена с мрачен хумор — бе добро упражнение на песенното умение, свързано с писменото ни творчество.
Една от посестримите на леля й бе подарила кърпичка с разказа, извезан върху нея. Леля извади парчето плат и внимателно го разгъна. Ние с Красива луна седнахме до нея, за да можем да следваме йероглифите на песента.
— Имало едно време една жена с трима братя — поде леля. — Всички те имали съпруги, само тя не се омъжила. Добродетелна и трудолюбива била тя, ала братята й не щели да й дадат зестра. Колко нещастна била само! Що да стори?
11
Ден на борбата с бикове, или Празник на биковете — един от многобройните празници, на които жените от традицията на нюшу са се събирали, за да изпълняват песни и да разказват истории. На този празник, честван на осмия ден от четвъртия лунен месец, се е извършвало ритуално хранене на бик с кексчета с черен ориз. — Б.пр.
12
Зеленчукова култура (Vigna unguiculata sesquipedalis), много близка до обикновения фасул, отличаваща се с образуването на бобови зърна, достигащи на дължина до 80–90 см; широко разпространена в Югоизточна Азия. — Б.пр.