Търсенето на скритата истина

Сексът ни е примитивен.

Изтощава ме. Спя. Вече не знам коя съм.

Мислех, че съм животно.

Вече не съм сигурна.

Трудно е да се каже какво кара ума да подрежда нещата с внезапността на светкавица.

Започнах най-високо да ценя човешкия дух. Също като тялото, той се мъчи да се поправи сам. Както клетките се борят с инфекцията и побеждават болестта, духът също има забележителна издръжливост. Той знае кога е увреден и знае кога вредата е прекалено голяма, за да я понесе. Ако смята, че раната е непоносима, духът я обвива в пашкул по същия начин, по който тялото създава киста около инфекцията, докато дойде времето да се справи с нея. За някои хора това време никога не идва. Някои остават натрошени, завинаги счупени. Виждате ги на улицата да бутат пазарски колички. Виждате ги сред редовните посетители по баровете.

Моят пашкул беше онази стая.

След като Баронс излезе - по-късно осъзнах, че често е излизал, докато спях, - започнах да сънувам.

Някои казват, че сънуването е друго място, на което отиваме. Че не го знаем като такова, защото не е физическа страна, която разпознаваме. Тя съществува в друго измерение, което човечеството още не е открило и на което не гледа с доверие.

Сънувах живота си наобратно.

Алина и аз играем, смеем се, тичаме хванати за ръце, преследваме пеперуди с мрежи, но не ги ловим, защото кой иска да хване пеперуда в мрежа? Те са твърде крехки, твърде нежни. Не искате да счупите крилата им. Като сестрите и любовта. Трябва да сте бдителни с безценните неща. Аз заспах по време на поста си. Не бях бдителна. Не чух подмолните течения в гласа и. Бях мързелива и невежа в своя щастлив розов свят. Мобилен телефон, изпуснат в басейн. Вълнички, които се разнасят по повърхността. Всичко е променено завинаги.

Аз съм скръб.

Сънувам родителите си, но те не са ни родители. Алина и аз сме деца на други хора, но нямам спомен за тях и за първи път се чудя дали някой не е отнел тези спомени от мен.

Аз съм предадена.

Сънувам Дъблин и първото Фае, което видях, и онази гадна стара жена - Роуина, която ми каза да ида да умирам на друго място, ако не мога да защитя кръвната си линия, после ме остави сама, без да ми предложи и най-малката помощ.

Аз съм гняв. Не заслужавах това.

Сънувам Баронс и В'лане и съм похот, съчетана с подозрение, а тези две емоции са отрова.

Сънувам Лорд Господар, убиеца на сестра ми, и съм отмъщение. Но вече не горещо. Аз съм студено отмъщение, смъртоносният вид.

Сънувам Книгата, която е звяр, и тя казва името ми и ме нарича сродна.

Аз не съм.

Сънувам бърлогата на Малуш. Ям плътта на безсмъртни същества и съм променена.

Сънувам Крисчън и Дани, и манастира с шийте зрящи. О'Дъфи, Джейни, Фиона и О'Баниън, ловците и чудовищата, завладяващи улиците ми. После сънищата стават по-мрачни и по-забързани - като ударите, нанасяни от боксьор от световна класа, които натъртват мозъка ми и накълцват сърцето ми.

Дъблин потъва в мрак! Дивият лов! Миризмата на подправки и секс!