Търсенето на скритата истина

Падам на колене.

Седя с кръстосани крака на пода и дълго време се взирам в дървото.

Имам още нови думи. Те идват бавно, но идват.

Коледа.

Подаръци.

Мама.

Тате.

Дом. Училище. „Тухларна". Мобилен телефон. Басейн. Тринити. Дъблин.

Една дума ме тревожи повече от всички останали, взети заедно. Сестра.

Той ме кара да сложа „дрехи“. Мразя ги. Те са стегнати и дразнят кожата ми.

Свалям ги, хвърлям ги на пода и ги тъпча. Той ме облича отново в цветовете на дъгата, които са ярки и очите ме болят от тях. Харесвам черно. То е цветът на тайните и мълчанието. Харесвам червено. То е цветът на похотта и силата.

- Ти носиш черно и червено - ядосана съм. - Дори ги носиш върху кожата си - не знам защо той определя правилата и аз му го казвам.

- Аз съм различен, Мак. И аз определям правилата, защото съм по-голям и по-силен - той се смее. Има сила дори в този простичък звук. Всичко в него е сила. Възбужда ме. Кара ме да го искам непрекъснато. Дори когато е тъп и досаден.

- Не си толкова различен. Не искаш ли да бъда като теб?

Събличам стегнатата розова блуза през главата си. Гърдите ми се

показват, подскачайки. Той се взира, после поглежда настрани.

Чакам да погледне обратно. Винаги поглежда обратно. Този път не.

- Не съм човек, който чака с нетърпение розови торти, не каза ли ти това? - ядосана съм. - Трябва да си щастлив, че искам черно.

Главата му се врътва рязко.

- Какво каза току-що, Мак? Кога ти казах това? Разкажи ми!

Не знам. Не разбирам какво казах току-що. Не помня такова време. Мръщя се. Главата ме боли. Мразя тези дрехи. Събличам полата, но оставям токчетата. Гола мога да дишам. Харесвам токчетата. Те ме карат да се чувствам висока и секси. Вървя към него, бедрата ми се полюшват. Тялото ми знае как да върви на такива обувки.

Той ме хваща за раменете и ме държи далеч от себе си. Не гледа тялото ми, само очите ми.

- Розови торти, Мак. Кажи ми за розовите торти!

- Не давам и миша петуния за розови торти! - крещя. Искам да погледне тялото ми. Объркана съм. Уплашена съм. - Дори не знам

какво е миша петуния!

- На майка ти не u е харесвало ти и сестра ти да ругаете. „Петуния“ е думата, която сте казвали вместо „задник", Мак.

- Не знам думата „сестра" също! - лъжа. Мразя тази дума.

- О, да, знаеш я. Тя е била твоят свят. Била е убита. И тя би искала ти да се бориш за нея. Тя би искала да се върнеш. Върни се и се бори, Мак! По дяволите, бори се! Ако само се бориш, както се чукаш, щеше да си излязла от тази стая в деня, в който те внесох.

- Не искам да излизам от тази стая. Харесвам тази стая - ще му покажа какво е борба! Изстрелвам се към него с порой от юмруци, зъби и нокти.

Неефикасна съм. Той е корав като планина.

Той ми пречи да нараня него или себе си. Препъваме се и падаме на пода. Внезапно вече не съм ядосана.

Просвам се върху него. Вътре, в гърдите ми боли. Изритвам обувките си.