Огньовете на сатаната
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Огньовете на сатаната». Краткое содержание книги:
— Забавно ли ти се вижда? — озъби му се Едуард. — Току-що тамплиерите ми обещаха заем от петдесет хиляди лири стерлинги. Положих проклетата им клетва да отида на кръстоносен поход. Сега пък ти ми казваш, че онова копеле се е опитвало да ме убие!
— Не беше заем — отвърна Корбет, — а дар. Ако ти отидеш на кръстоносен поход, Твое величество, тогава с цялото ми уважение, тази вана ще запее „Te Deum“.
Едуард стана и се отърси като куче от водата. Когато излезе от ваната, дьо Варен метна на раменете му вълнено наметало.
— Хареса ми — заяви Едуард. — Жалко, че се налага да чакам до сред лято за следващата. — Той зашляпа с босите си крака към Корбет, като изтръскваше косата си от водата. — Ти се къпеше веднъж седмично, нали?
— Един арабски лекар, студент в Салерно, ми каза, че няма да ми навреди.
— Ама това те изнежва! — възропта Едуард.
Кралят отиде до една малка масичка, напълни с вино три инкрустирани със злато чаши и като се върна, пъхна по една в ръцете на дьо Варен и Корбет.
— Значи този тамплиер е пуснал към мен две стрели и след това бил погълнат от пламъци?
— Очевидно, господарю, макар че там трябва да е имало и още някой — отговори Корбет. — Същият този човек ме е проследил през цял Йорк и ми е изпратил предупреждението.
— Но защо един тамплиер ще желае смъртта ми? — попита Едуард. — И дали това нападение има нещо общо с нещастника, когото онези две монахини са видели да гори на пътя до Йорк? — Той вдиша дълбоко. — Все още изглеждаш свеж, Корбет. Искам да отидеш във Фрамлингъм. — Той свали един пръстен от ръката си и го пусна в шепата на своя секретар. — Покажи това на дьо Моле. Той ще го познае.
Корбет погледна аметиста, който проблясваше на златния пръстен.
— Тамплиерите са го подарили на баща ми — обясни Едуард. — После искам да ми го върнеш, но дотогава си упълномощен да действаш от мое име. Разследвай, Корбет! Използвай дългия си нос и острия си ум, издири нападателя и когато това стане, ще наредя да бъде убит!
— Това ли е всичко, господарю?
— Че какво повече искаш? — отвърна подигравателно Едуард. — Ваната на архиепископа да запее „Te Deum“ за теб? А! — възкликна той, след като Корбет стана, поклони се и тръгна към вратата. — Искам да останеш във Фрамлингъм, докато тази работа приключи. Въпреки това, за да покажем на монсеньора приятелските ми чувства, му занеси бъчва вино, както ти заръчах.
На вратата се почука и някой я бутна така рязко, че едва не събори Корбет. Амори дьо Краон, пратеникът на Филип IV, се вмъкна крайно смутен в стаята. Не пролича да е забелязал дьо Варен, но веднага падна на едно коляно пред краля.
— Твое величество — промърмори той. — Чух за нападението над теб. — Мъжът вдигна лисичото си червенобрадо лице. — От името на моя господар благодаря Богу за твоето спасение. Моля се врагът скоро да стигне гибелта си.
— Ще стане, ще стане.
Едуард протегна ръка за целувка към френския пратеник. Дьо Краон го направи и стана.
— Нашият скъп и тъй любим секретар, сър Хю Корбет, Пазителят на нашия таен печат — продължи кралят, — ще открие истината.
— Както е правил и в други случаи — добави Корбет, като затвори вратата и се облегна на нея.
Дьо Краон се обърна.
— Сър Хю, Бог да те благослови! — Той се приближи до секретаря, сграбчи ръцете му и го целуна като Юда по бузата. — Изглеждаш добре, сър Хю!
Корбет погледна заклетия си враг, главен шпионин на Филип IV и извор на всичките му интриги. Възхити се на претенциозните му дрехи — розова туника, поръбена със злато на маншетите и около врата. Горният ръб на червените кожени ботуши бе набит с миниатюрни скъпоценни камъчета.
— А ти, сър Амори, изобщо не си се променил.
Дьо Краон се усмихна, но понеже бе застанал гърбом към краля, очите му издаваха дълбоката ненавист към англичанина, когото с удоволствие би убил.
— Приемам поздравления, сър Хю. Ожених се и жена ми вече очаква дете.
— Значи щастието ти е двойно, сър Амори.
— Все пак не съм дошъл да си разменяме любезности — каза дьо Краон и се обърна. — Нито дори да ликувам, задето Негово величество се е избавил на косъм.
— За какво тогава? — рече сопнато Корбет.
— Нося предупреждение от господаря си — продължи дьо Краон. — Нали чухте, че беше нападнат по подобен начин, докато ловуваше в Булонския лес?
— Продължавай — каза тихо Едуард.
— Виновникът беше открит — обясни дьо Краон. — Оказа се тамплиер с висок ранг от тяхната ложа в Париж. Агентите на моя господар са го арестували. Той е направил пълни признания след кратко пребиваване в тъмницата на Лувъра.