Злочестие [bg]

Той се усмихна.

— Нямаш представа колко е трудно да попреча на хората да разберат отговора на този въпрос, момче. Номерът е, че ми е нужно някой навън да събира материали за мен, но не искам всеки срещнат да знае как сам да си прави мотиватори. Това означава дезинформация. Полуистини.

— Не си единственият, който прави мотиватори, Летящ рицар — каза Меган и пристъпи до нас. — Ромерокорп ги прави, а също и ИТС в Лондон. Не е някаква велика тайна.

— О, тайна е — възрази Летящ рицар. — Виждаш ли, другите компании знаят колко е важно да я опазят. Не мисля, че дори Джонатан знае цялата истина. — Той се усмихна, увиснал отпуснато от ръцете на манекена. Презрителната му усмивка вече ми втръсваше.

Манекенът се обърна и тръгна към друга врата.

— Чакай — казах аз и забързах след него. — Няма ли да влезем в стаята със сувенирите?

— Не. Там няма храна. — Манекенът отвори другата врата и аз видях печка и хладилник, макар че заради линолеума на пода и дългата маса в средата помещението приличаше повече на стола във Фабриката, отколкото на кухня.

Меган застана до мен в коридора, точно пред вратата, и аз ѝ хвърлих един поглед. Манекенът влезе и разположи Летящ рицар в меко кресло до масата. После отиде до хладилника и затършува за нещо, което не можех да видя.

— Бих могла да хапна — отбеляза Меган.

— Не ти ли се струва малко зловещо? — попитах я аз. — Говорим за машини, произведени от труповете на твоите хора, Меган.

— Аз не съм от някаква друга порода. Оставам си човек.

— Обаче имаш различно ДНК.

— И все пак съм човек. Не се опитвай да разбереш. Ще се побъркаш.

Обичайно усещане; опитите за научно обяснение бяха влудяващи в най-добрия случай. Когато Америка прие Закона за капитулацията, който поставяше Епичните вън от обсега на правната система, някакъв сенатор каза, че не би трябвало да очакваме човешките закони да са в състояние да ги обвържат, след като те не се подчиняват дори на физичните закони.

Наречете ме глупак, ако щете, обаче аз все още исках да разбера. Нужно ми беше в това да има смисъл.

Погледнах Меган.

— Не ми пука каква си, стига да си ти, Меган. Но не ми харесва да използваме трупове, без да разбираме какво правим с тях или пък как работи всичко това.

— Значи ще го измъкнем от него — прошепна тя и се приближи. — Прав си, мотиваторите са важни. Ами ако начинът, по който функционират, е свързан със слабостите или със страховете?

Кимнах. От кухнята се чуха още звуци. Пуканки? Надзърнах вътре и с изненада видях как Летящ рицар се разполага в креслото си, а манекенът стои до микровълновата и приготвя пуканки.

— Пуканки? — провикнах се аз. — За закуска?

— Апокалипсисът ни застигна преди повече от десет години, момче — отвърна той. — Живеем на границата, в пустошта.

— И това какво общо има?

— Ще рече, че добрите нрави са мъртви и погребани. Прав им път. Искри, ще ям за закуска каквото искам.