Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Ако архаичният Homo sapiens, вярвайки в подобни фикционални обекти, е търгувал с черупки и обсидиан, близо до ума е, че той е имал възможност да обменя и информация, създавайки по този начин една много по-плътна и обхватна мрежа от знания в сравнение с онази, която са използвали неандерталците или други праисторически хора.
Ловните техники са друг пример, илюстриращ тези разлики. Неандерталците обикновено ловували сами или на малки групи. Homo sapiens, от друга страна, развива техники, които се опират на сътрудничеството между десетки индивиди и дори може би между отделни общности. Един особено ефективен метод е да се заобиколи от всички страни стадото — например от диви коне — и след това да бъде подгонено към тясна клисура, където е по-лесно наведнъж да бъдат убити множество животни. Ако всичко върви по план, всяка от групите ще се запаси с тонове месо, мазнина и кожа за един-единствен следобед, посветен на това колективно начинание. Те ще могат да изразходват тези суровини за колосален потлач (традиционна церемония за демонстративен обмен на подаръци (понякога и разрушаването на "излишните" материални ценности) на индианците от Тихия океан в Северозападна Северна Америка (както в САЩ, така и в канадската провинция Британска Колумбия – бел. http://4eti.me ), да ги изсушат, опушат или (в арктическите зони) да ги замразят за по-късна употреба. Археолозите са изследвали находища, където цели стада всяка година са били убивани по подобен начин. Има дори такива, в които са открити различни ограждения, оформящи изкуствени капани и пространства за избиване и разфасоване на животните.
Можем да допуснем, че неандерталците не са били особено доволни, виждайки, че техните традиционни ловни зони са станали контролирани от Homo sapiens скотобойни. Но при конфликт между двата вида неандерталците не били в много по-силна позиция от стадата диви коне. Петдесет неандерталци, които си сътрудничат по традиционен и статичен начин, са лесна плячка за петстотин пъргави и иновативни представители на вида Homo sapiens. И дори да изгубят първия рунд, те бързо ще измислят нови стратегии, които да им донесат победа в следващия.
ИСТОРИЯ И БИОЛОГИЯ
Огромното многообразие на въобразената реалност, която Homo sapiens изобретява, и разнообразието от възникващи в резултат на това модели на поведение са основните компоненти на феномените, които наричаме „култури“. Веднъж появили се, те не спират да се променят и развиват и именно тези безкрайни изменения наричаме „история“.
Когнитивната революция е съответно точката, в която историята обявява своята независимост от биологията. Дотогава всичко, направено от човешките видове, принадлежи към пространството на биологията — или, ако предпочитате, предисторията (предпочитам да избягвам употребата на това понятие, защото то погрешно подсказва, че дори преди когнитивната революция човекът е бил нещо съвсем различно от останалите животни). От когнитивната революция насетне историческите наративи подменят биологичните теории като наши основни средства за обяснение на развитието на Homo sapiens. За да разберем възхода на християнството или френската революция, не е достатъчно да познаваме взаимодействията на гените, хормоните и организмите. Необходимо е да вземем под внимание взаимодействието на идеите, образите и фантазиите.
Това не значи, че Homo sapiens и човешката култура са се откъснали от биологичните закони. Ние все още сме животни, нашите физически, емоционални и когнитивни способности все още биват моделирани от нашата ДНК. Обществата ни са изградени от същите основни градивни единици като обществата на неандерталците и шимпанзетата и колкото повече изследваме тези базисни елементи — усещания, емоции, семейни връзки, — толкова по-малко разлики откриваме между нас и другите човекоподобни маймуни.
Грешка е обаче да търсим разликите на нивото на индивида или семейството. Сравнени поединично или дори в групи по десет, ние сме притеснително сходни с шимпанзетата. Значителните разлики започват да се появяват едва когато преминем границата от 150 индивиди, а когато достигнем 1000-2000, те вече са удивителни. Ако се опитате да съберете хиляди шимпанзета на площад Тиенанмън, на Уолстрийт или в главната квартира на ООН, ще имате просто навалица и бъркотия. За разлика от това хиляди представители на вида Homo sapiens редовно се събират на тези места и заедно те формират множество, подчинено на определен ред — търговски мрежи, масови празненства, политически институции, каквито не биха могли да създадат поотделно. Истинската разлика между нас и шимпанзетата е митичното лепило, което свързва огромен брой индивиди, семейства и групи. Именно то ни е направило господари на творението.