Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Алфа-мъжкарите при шимпанзетата използват властта си, за да се сношават с колкото е възможно повече женски и в резултат от това голяма част от малките в групата са техни потомци. За разлика от това католическите алфа-мъжкари се въздържат напълно от сексуални отношения и от отглеждане на деца и това не произтича от специални условия на средата като тежък недостиг на храна или липса на потенциални партньори, нито от някаква неочаквана генетична мутация. Католическата църква не оцелява векове наред чрез предаване на „гена на целибата“ от един папа на следващия, а чрез предаване на историите от Новия завет и католическото канонично право.
С други думи, докато поведенческите модели на прачовека остават непроменени в продължение на хиляди години, Homo sapiens е в състояние да трансформира социалните структури, същината на междуличностните отношения, икономическата си дейност, както и много други типове поведение, за едно-две десетилетия. Представете си жителка на Берлин, родена през 1900 г. и доживяла стогодишна възраст. Тя ще е прекарала детството си в империята Хоенцолерн на Вилхелм II, зрелостта си — в епохата на Ваймарската република, Третия райх и комунистическия период на Източна Германия и ще посрещне смъртта си като гражданка на демократична и обединена Германия. Тя ще е била част от пет много различни социополитически системи, а нейното ДНК ще е еднакво през цялото време.
Това е ключът към успеха на Homo sapiens. В битка между отделни представители на вида Homo sapiens и Homo neanderthalensis последният вероятно ще победи, но в конфликт между стотици неандерталците нямат шанс. Те могат да обменят информация за местонахождението на лъвовете, но вероятно не са в състояние да разказват истории — и да ги променят след това — за племенни духове. Лишени от способността да съчиняват въображаеми истории, неандерталците не са в състояние да си сътрудничат, когато става дума за голям брой индивиди, нито могат да адаптират социалното си поведение към бързоменящите се предизвикателства на средата.
Въпреки че не можем да проникнем в съзнанието на неандерталеца, за да разберем как мисли, ние разполагаме с индиректни свидетелства за границите на когнитивните им способности в сравнение със съперниците им от вида Homo sapiens. Археолози, изследвали местообитания на Homo sapiens отпреди 30 000 години в сърцето на Европа, често намирали черупки от миди от бреговете на Средиземно море и на Атлантическия океан. По всяка вероятност те са достигнали вътрешността на континента благодарение на далекопътна търговия между различни общности на Homo sapiens. Всяка от тях изработвала собствени сечива от материалите, налични в районите, които обитавала. (Yvette Taborin, ‘Shells of the French Aurignacian and Perigordian’, in Before Lascaux: The Complete Record of the Early Upper Paleolithic, ed. Heidi Knecht, Anne Pike-Tay and Randall White (Boca Raton: CRC Press, 1993), 211-228.)
Друг пример идва от южните части на Тихия океан. Групите от представители на Homo sapiens, които живеели на остров Нова Ирландия на север от Нова Гвинея, използвали вулканично стъкло, наречено обсидиан, за да изработват особено остри и здрави сечива. Нова Ирландия обаче не разполага с естествени находища на обсидиан. Лабораторни тестове разкриват, че обсидианът, който използвали, е от находища, разположени на Нова Британия, остров, отдалечен на 400 километра. Някои от жителите на този остров трябва да са били умели мореплаватели, които търгували между отдалечените острови в региона. (G. R. Summerhayes, Application of P1XE-PIGME to Archaeological Analysis of Changing Patterns of Obsidian Use in West New Britain, Papua New Guinea’, in Archaeological Obsidian Studies: Method and Theory, ed. Steven M. Shackley (New York: Plenum Press, 1998), 129-158.)
Търговията изглежда много прагматична дейност, при която няма нужда от фиктивна основа. Но факт е, че никое друго животно освен Homo sapiens не практикува нещо подобно. Всички създадени от него търговски мрежи, за които имаме информация, са възможни благодарение на фикции. Търговията не може да съществува без доверие, а е много трудно да имаш доверие на непознати. Днешната глобална търговия се крепи на нашето доверие в такива фикционални същности като долара, Федералния резерв, тотемните изображения на корпорациите. Когато двама непознати в племенно общество искат да търгуват, те ще спечелят взаимното си доверие чрез вяра в едно и също божество, митичен предшественик или тотемно животно.