Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— И не са придобити незаконно?
— Не, не са.
— Тогава можеш да си купиш цяла Дания.
— Нямам такова намерение. Ще си купя нещо по-добро.
Арн бавно затвори трите сандъка, заключи ги и после хвърли трите ключа покрай Ескил така, че те се плъзнаха по масата, но се спряха точно пред мястото на Ескил. След това бавно се върна на стола си и покани с ръка брат си отново да седне. Ескил го направи, потънал в замислено мълчание.
— Имам три сандъка и три идеи — рече Арн, когато пийнаха от бирата и вдигнаха халбите един към друг. — Трите ми идеи са прости. Ще разкажа за тях, както и за всичко останало, когато ни се отвори повече време. Но първо искам да построя каменна църква във Форшхем с най-красивите гравюри върху камък, които могат да се направят в Западна Готаланд. После, или по-точно едновременно с това, тъй като всички камъни трябва да бъдат донесени от едно и също място, бих искал да укрепя Арнес така, че никой в целия Скандинавски север да не може да я превземе. Знам как се прави, а мъжете, които пътуват с мен, знаят много други неща, които на хората тук не са им известни. А третият сандък, който остане накрая, с радост ще поделя с брат си… след като закупя Форшвик, разбира се.
— При такъв богат мъж на роднините на Сесилия Алготсдотер ще им е доста трудно да дадат подходяща зестра, баща й между другото почина, той се парализира и ослепя от преяждане миналата Коледа.
— Бог да го прости. Но на Сесилия й трябва зестра, голяма само колкото стойността на Форшвик.
— Тя и за толкова няма пари — отвърна Ескил, този път с лека усмивка, която подсказваше, че може би не беше пресметнал всяка монета в тази сделка.
— Съвсем сигурно е, че има. За Форшвик няма нужда да плаща повече от четири-пет кюлчета злато и аз знам също толкова добре, колкото и ти, откъде би могла да получи една такава дребна сума — каза бързо Арн.
Ескил не можеше повече да се сдържа и избухна в гръмогласен смях, при което бирата се разля от халбата му.
— Моят брат! Моят брат, истинският ми брат! — изсумтя той и отново отпи от бирата си, преди да продължи. — Мислех, че в Арнес е пристигнал воин, ала ти си си търговец досущ като мен. Трябва да пием по този повод!
— Приличам на теб, защото съм ти брат — отвърна Арн, когато свали халбата си, след като само се беше престорил, че пие. — Но аз съм и рицар тамплиер. Ние, рицарите тамплиери, правим много сделки там, където се разменят най-странните стоки, можем да сключваме такива сделки и със самия дявол, дори и със скандинавци!
Ескил продължи да се смее на всичко и реши, че има нужда от нова бира, но веднага промени мнението си, когато погледна през отвора на бойницата на запад към гаснещото слънце.
— Май няма да се получи хубаво празненство без нас двамата — промърмори той.
Арн се съгласи с кимване и каза, че с удоволствие ще прекара известно време в банята и също така ще повика този от мъжете си, които си служи най-добре с бръснача. Загърнат във фолкунгска мантия, човек не може да си позволи да смърди така, както в тамплиерска. Сега беше започнал нов живот и в интерес на истината той не бе започнал никак зле.
За братята Марк и Яков Вахтиян пристигането в Арнес беше голяма мъка. Те никога не бяха виждали по-окаяна крепост и Марк, който беше по-шеговито настроеният от двамата, беше казал, че мъж като граф Раймонд от Триполи щеше да превземе такава крепост за по-кратко време, отколкото е необходимо, за да спреш войници и коне по време на марш. Яков беше възразил без следа от усмивка на лицето си, че мъж като Саладин вероятно щеше направо да я подмине на коня си, защото изобщо нямаше да разбере, че това е крепост. Ако голямото и важно дело, за което господарят Арн им беше говорил, се състоеше в това да направят едно солидно укрепление от тази съборетина, то наистина щеше да представлява тежък труд по-скоро за тялото, отколкото за ума.
Разбира се, в действителност те нямаха голям избор, когато господарят Арн ги спаси от затрудненото им положение след падането на Йерусалим. Тази вълна от победно опиянение, която заля Дамаск, скоро направи живота в града непоносим за християните, колкото и добри занаятчии и търговци да бяха. А по време на бягството си към Сен Жан д'Акр срещнаха безброй пъти християни, които знаеха, че тези братя са служили на неверниците. Ограбиха им и всичките вещи, които носеха със себе си, и макар че бяха успели да се доберат чак до последния християнски град в кралство Йерусалим, сигурно нямаше да мине много време преди някой отново да ги разпознае. В най-лошия случай щяха да свършат на бесилото или на кладата. В същото време дивите тюрки опустошаваха родината им Армения и пътуването натам щеше да бъде също толкова опасно, колкото и към Сен Жан д'Акр.