Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Разбирам, че си очаквал да започна да задавам въпроси в друга насока. Но надявам се да ми простиш. Първо видях теб, после баща ни Магнус и нямаше нужда да питам за това, което се намираше най-близо до мен и беше очевидно. Но през всички войни, преди всеки удар се молех за Сесилия и детето, което не познавах. По време на дългото пътуване по море нямаше почти нищо друго, за което да мисля. Разкажи ми сега за себе си, за семейството си, за татко и Ерика Йоаршдотер.

— Добре казано, скъпи мой братко — отбеляза Ескил и млясна шеговито с уста, когато отдели устните си от ръба на халбата, все едно че беше най-хубавото вино на света. — Добре си служиш с думите и май ще намериш приложение на този дар, когато се наложи да придумваш дузината епископи в кралския съвет. Но не забравяй, че аз съм твой брат и ние винаги сме си били близки, да даде Бог така и да си остане. Мен никога няма да ме мотаеш, а просто ще ми говориш като на човека, който в действителност съм — твоят брат!

Арн вдигна халбата си в знак на съгласие.

След това Ескил му разказа много накратко, което оправда с факта, че след толкова много години има толкова много неща за казване, че ако иска да бъде изчерпателен, това би отнело цяла нощ. Щели да имат предостатъчно време, щом свършела вечерната гощавка.

За себе си каза, че имал само един син, Торгилс, който бил на 17 години и яздел като паж, за да се учи от кралската стража. Ескил имал и две дъщери, Беата и Сигрид, който били щастливо омъжени в Свеаланд за мъже от рода на Бланка, но още не били родили синове. Самият той нямало от какво да се оплаква. Господ го подкрепял. Бил член на кралския съвет и отговарял за цялата търговия с чужбина. В момента говорел местния диалект на Любек и два пъти ходил до там, за да сключи договор с Хенрик Лъва от Захсен. От земите на свеите и готите корабите отплавали, натоварени с желязо, вълна, кожи и масло, но най-вече със сушена риба, която хората ловели и приготвяли в Норвегия. От Любек донасяли стомана, подправки и платове, златисти и сребристи конци и сребърни звонкови монети като заплащане за сушената риба. Чрез тази търговия страната получавала немалка печалба, а делът на Ескил не бил за подценяване, тъй като той самият уреждал сделката точно с тази сушена риба между Норвегия, двете части на Готаланд, Свеаланд и Любек. Сега Арнес със сигурност разполагал с двойно по-голямо богатство, отколкото когато Арн заминал.

Ескил ставаше нетърпелив, когато разказваше за сделките си. Той беше свикнал слушателите бързо да се отегчават и да искат да сменят темата. Но този път, когато продължи да се хвали по-дълго от обикновено, без да бъде прекъснат, той се зарадва и учуди, че брат му изглеждаше толкова заинтересован, все едно разбираше всичко за търговията. Той стана почти подозрителен към вниманието на Арн и затова му зададе няколко въпроса, за да разбере дали Арн действително следеше мисълта му или просто си седеше и си мислеше за нещо друго, като в същото време умело се правеше, че го слуша.