Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
В дъждовния 19 май 2003 г. на долната станция на Драгалевския лифг се събрахме 52-ма мъже и 19 жени, дошли от цялата страна. След като изтичахме калното грасе до витошкия първенец, треньорският съвет разгледа анкетните листове на всички кандидати и определи разширения състав на националния отбор.
Следващото сито за прецизиране на отбора беше подготвителният лагер, който се осъществи в периода 12.06-15.06.2003 г. в националната спортна база „Белмекен“. За наш късмет по това време началник на базата беше ветеранът от „Еверест 1984“ Методи Савов. Проведоха се тестове по водене на скален маршрут, скок от място, лицеви опори и бягане на 3200 м. Това бягане и досега си остава най-трудното предизвикателство за издръжливост, срещу което някога съм се изправял. Бях се представил на добро ниво във всички досегашни етапи, така че бях заслужил място в разширения състав. Следваща крачка в подготовката на отбора беше организацията на лагер-сбора „Памир 2003“.
В дъждовния 19 май 2003 г. на долната станция на Драгалевския лифг се събрахме 52-ма мъже и 19 жени, дошли от цялата страна. След като изтичахме калното грасе до витошкия първенец, треньорският съвет разгледа анкетните листове на всички кандидати и определи разширения състав на националния отбор.
Следващото сито за прецизиране на отбора беше подготвителният лагер, който се осъществи в периода 12.06-15.06.2003 г. в националната спортна база „Белмекен“. За наш късмет по това време началник на базата беше ветеранът от „Еверест 1984“ Методи Савов. Проведоха се тестове по водене на скален маршрут, скок от място, лицеви опори и бягане на 3200 м. Това бягане и досега си остава най-трудното предизвикателство за издръжливост, срещу което някога съм се изправял. Бях се представил на добро ниво във всички досегашни етапи, така че бях заслужил място в разширения състав. Следваща крачка в подготовката на отбора беше организацията на лагер-сбора „Памир 2003“.
Лагер-сборът се проведе в периода 16.07-12.08.2003 г. Основните му цели бяха формулирани така: изкачване на връх Ленин по маршрута през връх Разделни; изпробване на общата работоспособност, функционалните възможности, височинната поносимост, способността да се изпълняват поставените задачи и да се спазва тактическата дисциплина, психологическата съвместимост и взаимопомощ; както и установяване на здравословни проблеми. За състава на националния отбор бяха определени 24 души с ръководител Николай Петков и заместник-ръководител Тончо Тончев. В лагера се включи и допълнителна група от 12 души с ръководител Костас Канидис
След полет от Истанбул до Бишкек (Киргизия) и 750-километрово двудневно придвижване с товарни камиони „Урал“ и „Камаз“ на 19.07. бяхме в изходния пункт, от който се достига подножието на връх Ленин, град Ош. В предния базов лагер на 4300 м пристигнахме на 24.07. След едноседмична отлично протекла аклиматизация на 1.08.2003 г. с Иван Темелков и Дойчин Боянов успешно изкачихме връх Ленин. По-късно същия ден изкачване направиха и Николай Петков, Тончо Тончев, Илиян Маринов, Михаил Михайлов и Цвета Мишева. На 10.08. пристигнахме в Бишкек, а два дни по-късно се прибрахме в София. В резюме, от общо 36 участници 11 мъже и 2 жени успяха да достигнат върха. Останалите 23-ма не успяха поради влошаване на времето, неиздържане на студ или възникнал здравословен проблем.
(Ляво) Групата, ръководена от Николай Петков (долу вдясно) - Елица Павлова, Михаил Михайлов, Цвета Мишева, Дойчин Боянов, Боян Петров. (Дясно) В подножието на върха намерихме човешки останки, раница и палатка от 50-те години на миналия век.
Аз взех дейно участие в планирането и общата организация на експедицията. Чувствах се отлично по време на целия лагер-сбор и в крайна сметка се оказа, че с Иван Темелков бяхме направили най-бързото изкачване за сезона - 5 часа до върха и 2 часа за слизане до лагер 3. За себе си заключих, че физическите тестове в подготвителната фаза за експедициите са само ориентир каква е физическата ти подготовка спрямо тази на останалите участници. Планирането на последния ден и умението да се мобилизираш докрай по време на атаката не е въпрос единствено на мускули. Явно се искат и други качества, които често остават недооценени във фазата на подбор. Исторически погледнато, това се оказа последният лагер на националния отбор по алпинизъм в чужда държава. След края на експедицията „Еверест 2004“ понятието „национален отбор по алпинизъм“ престана да съществува в правния мир на федерацията ни.
В облаците на връх Ленин (7134 м), 1.08.2003 г.