Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
Представление. Защо бе избрал тази дума?
Защото въпреки всичко, Балфур продължаваше да изпитва дълбоко съмнение към Естерхази, не ставаше дума за нищо конкретно. Всички улики се подкрепяха. Но ако Балфур би искал да убие някого и да го представи като инцидент, би го разиграл точно както Естерхази.
Умът му бе зает с тези мисли, докато течаха разпитите на маловажните свидетели. Той хвърли поглед към доктора. Мъжът бе вложил големи усилия да изглежда простодушен, открит, далеч не непогрешим – типичен средностатистически американец. Ала той не беше средностатистически и очевидно не беше глупав. Имаше както медицинска степен, така и докторат – Балфур бе проверил.
Сухият глас на Ейнсли продължаваше да нарежда:
— Както споменах и преди, целта на този съд е да удостовери дали смъртта е налице. Уликите са следните: показанията на д-р Естерхази, че неумишлено е застрелял Алойзиъс Пендъргаст, че според медицинското му мнение раната е била смъртоносна; и че със собствените си очи е станал свидетел на потъването на Пендъргаст в тресавището. Показанията на инспектор Балфур и други, че мястото на инцидента е било щателно изследвано, и че оскъдните доказателства, открити там подкрепят показанията на д-р Естерхази. Инспекторът също така свидетелства, че не са били открити тяло или лични вещи нито в тресавището, нито в околностите. И че въпреки изчерпателното търсене в съседните села не е била намерена следа от господин Пендъргаст и няма свидетели, които да потвърдят дали е жив, или мъртъв.
Той огледа залата.
— При тези обстоятелства има две възможни присъди, основаващи се на изнесените факти: подсъдно непредумишлено убийство или отворена присъда. Подсъдното непредумишлено убийство се третира като убийство, с изключение на факта, че mens rea[1] за убийство отсъства. Отворената присъда е такава, при която причината r обстоятелствата на смъртта, или в този случай дори самият факт на смъртта, не могат да бъдат установени в настоящия момент.
Той направи пауза и премери присъстващите със скептичен поглед.
— Въз основа на свидетелските показания и уликите, представени днес тук, обявявам отворена присъда в този случай.
— Моля да ме извините, сър. – Балфур установи, че е скочил на крака. – Възразявам срещу присъдата.
Ейнсли го изгледа намръщено.
— Инспекторе?
— При все че… – Балфур се поколеба, опита се да се стегне. – При все че може би не става дума за убийство, инцидентът все пак е причинен от небрежност. Този факт силно накланя везните в полза на подсъдно непредумишлено убийство. Тази присъда се подкрепя и от собствените показания на д-р Естерхази. Очевидно основният фактор за настъпването на смъртта е невнимание. Няма и едно доказателство, че жертвата е оцеляла след стрелбата, но за сметка на това са налице огромно количество косвени улики за обратното.
— Това е истина – рече Ейнсли. – Но нека ви напомня, инспекторе: труп не е открит. Нямаме подкрепящи улики. Всичко, с което разполагаме, е твърдението на един-единствен очевидец. В този смисъл нямаме независими доказателства, че някой изобщо е бил убит. Затова това съдът няма избор, освен да обяви отворена присъда.
Балфур остана прав.
— Ако присъдата е отворена, аз нямам законно право да задържам д-р Естерхази в Шотландия.
— В случай на възражения – заяви коронерът – винаги бихте могъл да искате преразглеждане в Районния съд.
От тълпата се надигна ропот. Балфур отново хвърли поглед към Естерхази. Нямаше какво повече да направи.
— Ако това е всичко – заключи Ейнсли със свиреп поглед, – обявявам делото за закрито.
11.
Инвъркърктън
Самотният велосипедист въртеше педалите с явно усилие нагоре по тесния, криволичещ път. Черното колело с три скорости беше снабдено със специална рамка върху задния калник, на която в момента имаше кожена кутия, закрепена с ластик. Колоездачът беше облечен в тъмносиво ветроустойчиво горнище и панталони от рипсено кадифе в гълъбов цвят, така че с черното колело отдалеч изглеждаха странно едноцветни на фона на яркожълтия прещип и розовия пирен по шотландските хълмове.
1
Престъпно намерение (лат.) – Б.пр.