Обладаване

— Да знаеш нещо за някоя си госпожица Ламот, писала детски приказки и религиозни стихове към средата на миналия век или някъде там?

Фъргюс се разсмя, което продължи доста дълго, а после кратко отвърна:

— И още как.

— Каква е тя?

— Кристабел Ламот. Дъщерята на Исидор, събирача на митове. „Последните неща“. „Приказки през ноември“. Епос, наречен „Приказната Мелюзина“. Много е странен. Чувал ли си за Мелюзина? Омъжила се за смъртен, за да се сдобие с душа, и го накарала да се закълне, че никога няма да се опитва да я погледне скришом в събота, и дълги години той удържал на думата си, и им се родили шест синове, всичките с особени недъзи — странни уши, огромни бивни, котешка глава на едната буза, три очи, такива работи. Един се казвал Жофроа с Големия зъб, а друг — Ужасния. Тя построила замъци, съвсем истински, и днес можеш да ги видиш в Поату. А накрая, разбира се, той погледнал през ключалката — или според друга версия пробил дупка с върха на меча си в стоманената врата на покоите й — и я видял как лудува в огромна мраморна вана. А от кръста на долу била риба или змия, Рабле казва „кървавица“, нещо като голяма наденица, символизмът е ясен, и удряла водата с мускулестата си опашка. Той не казал нищо и тя не направила нищо, докато Жофроа, трудният син, не се ядосал на брат си Фромон, който бил намерил убежище в един манастир, а когато отказал да излезе, Жофроа струпал дърва и изпепелил всичко до основи — монасите, Фромон и всичко останало. А когато им съобщили, Раймонден (този е истинският рицар, съпругът) казал: „Ти си виновна за всичко. Не трябваше да се женя за ужасна змеица“. А тя го укорила и се превърнала в дракон, и като излетяла навън, обиколила бойниците със страшен трясък, разбивайки каменните стени. А, чакай, преди това строго му заръчала да убият Ужасния, защото иначе щял да ги затрие всичките, и това било надлежно изпълнено. Спохожда и до днес графовете на Лузинян, за да им предскаже смъртта — нещо като Бялата дама, или Фата Бианка. Както можеш да си представиш, съществуват всякакъв род символични, митологични и психоаналитични тълкувания. Кристабел Ламот пише своя дълга и много засукана поема за историята на Мелюзина някъде през 60-те години на XIX в., а творбата й излиза на бял свят в началото на 70-те. Доста особена работа — бъка от трагизъм, романтика и символизъм, някакъв измислен свят, пълен със странни зверове, скрити значения и наистина изчанчена сексуалност или сладострастие. Феминистките са луди по нея. Казват, че изразява стерилното желание на жените. Почти никой не я е чел, преди да я преоткрият — Вирджиния Улф я е познавала, обръща се към нея като олицетворение на андрогинната същност на творческия ум, — но новите феминистки виждат в Мелюзина и нейното къпане символ на самодостатъчната женска сексуалност, на която не й трябват някакви си жалки мъже. Допада ми, доста е смущаващо. И постоянно променя фокуса. От педантично описание на люспестата опашка до космически битки.