Лицето [bg]

— При това положение, въпреки че аз съм отговорен за този случай, той фактически е и твой. В моето състояние сега няма да мога да мръдна на повече от двайсет крачки от тоалетната поне до другата седмица, така че най-добре е да не ме чакаш, а да започваш.

— Благодаря ти, Сам. Само още една молба. Ако те попитат за този разговор, би ли казал, че съм дошъл у вас, вместо че съм се обадил по телефона, и че сме говорили по-рано днес, преди около дванайсет часа?

Кеселман замълча. После попита:

— Що за проблеми се готвиш да ни навлечеш?

— Когато приключа — отвърна Хазарт, — ще те изритат от полицията, ще ти отнемат пенсията и ще изчистят обществена тоалетна с репутацията ти, но може би ще ти разрешат да си останеш евреин.

Кеселман се разсмя, после смехът му премина в кашлица, но когато кашлянето най-сетне спря, той продължи да се смее.

— Стига и двамата да загазим еднакво, поне ще бъде забавно.

След като приключи разговора, Хазарт поседя в колата и загледан в къщата на Лапута, обмисляше подхода си. Беше решен да действа смело, но не и прибързано.

Не беше трудно да влезе вътре, макар да беше противозаконно. Той все още носеше инструмента за отключване на брави, който бе използвал за влизането в апартамента на Рейнърд.

Да направи обиск, без да остави доказателства, че е бил там, и да се измъкне неусетно като някое привидение — ето това беше трудно.

През цялата си кариера той се бе придържал повече или по-малко, към полицейския правилник, колкото и непоследователен да бе на места. Сега обаче бе изправен пред необходимостта да си внуши, че обстоятелствата налагат правилата да не се спазват.

Хазарт извади от джоба на якето си връзката сребърни звънчета и започна да ги върти из ръката си.

В осем и десет той излезе от колата.