Пътуване към Изтока

Вечерта, сякаш в съответствие с това, бе чудесна. Пред къщата на моя познат спрях за миг и погледнах нагоре към прозорците. Там живее този човек, мислех аз, и година след година продължава да върши своята работа, чете и коментира текстове, търси връзка между предноазиатските и индийските митологии и изпитва удоволствие от това, защото вярва в значимостта на своята дейност, вярва в науката, на която служи, вярва в стойността на чистото познание и натрупване на знания, тъй като вярва в прогреса, в развитието. Той не е съпреживял войната, нито разтърсването на дотогавашните основни принципи на мисленето, предизвикано от откритието на Айнщайн (професорът смята, че то засяга само математиците), не вижда нищо от това, как наоколо му бива подготвена следващата война, счита, че евреите и комунистите заслужават да бъдат мразени, той е едно добро доволно дете, което не мисли и си дава важност, нему може много да се завижда. Напрегнах сили и влязох в дома, посрещна ме прислужница с бяла престилчица, по някакво предчувствие точно забелязах мястото, където тя постави палтото и шапката ми, въведе ме в топла светла стая и помоли да почакам, но вместо да си кажа някоя молитва или малко да подремна, аз се поддадох на някакъв играчески подтик и взех в ръце най-близкия предмет, който ми попадна. Това беше малък портрет в рамка, който стоеше на кръглата маса, леко наклонен, на твърда картонена подпорка. Гравюрата изобразяваше поета Гьоте, един изпълнен с характер, гениално нагласен старец с красиво изваяно лице, в което не липсваха нито прочутите пламенни очи, нито оттенъкът на леко лустросана самотност и трагизъм, за които художникът бе положил особено старание. Удало му се беше да придаде на този демоничен старец, без да накърни неговата дълбочина, една малко професорска или дори артистична следа от самообладание, порядъчност и в края на краищата да го изобрази действително като стар красив господин, който би могъл да допринесе за украсата на всеки бюргерски дом. Вероятно този портрет не беше по-глупав от всички останали картини от същия род, от всички излезли изпод ръцете на прилежни художници занаятчии, прекрасни спасители, апостоли, герои, титани на духа и държавници — може би той ми подейства така дразнещо само поради явно виртуозното умение, с което бе направен; както и да е, във всеки случай на мене, а аз бях вече достатъчно възбуден и ядосан, суетата и самодоволството, които четях в изображението на стария Гьоте, ми въздействаха, веднага ми прозвучаха като фатално несъзвучие, и ми показаха, че не съм попаднал на мястото си. Тук биха се чувствали у дома си красиво стилизирани първомайстори и национални величия, а не степни вълци.