Игрите на Немезида [bg]

— Хайде — подкани. — Време е да вървим.

— Не мисля, че ще стане — каза Мъжкараната.

Еймъс въздъхна. Прибра терминала в джоба си, хвана с една ръка жената за яката, а с другата автомата и се затича нагоре сред тракането на собствената си стрелба. Жената викаше и се друсаше по стълбите. Нещо избухна, но Еймъс не спря да погледне какво. Щом стигна въздушния шлюз, натика Мъжкараната през него, пусна един последен откос надолу по стълбите и натисна копчето за затваряне на шлюза.

Навсякъде около него се бяха сгушили хората на Ерих и домашната прислуга. Някои бяха окървавени. Той самият бе покрит с кръв. Бе почти сигурен, че всичката е на Мъжкараната, но не на сто процента. Понякога в разгара на битката пропускаше разни работи, като например, че е ранен. Остави Мъжкараната на палубата и извади ръчния си терминал.

— Добре — каза той. — Сега би било чудесно.

— Излитането ще убие всички онези навън — посочи Ерих.

— Дреме ли ни? — попита Еймъс.

— Предполагам, че не.

Двигателят оживя с рев.

— Всички долу! — нареди Еймъс. — Нямаме време да стигнем до креслата. Лягайте на пода. Така тягата ще се разпредели по цялото ви тяло!

Той легна до Мъжкараната. Очите ѝ бяха вперени в него, пълни с нещо, което би могло да е болка или гняв. Не каза нищо, нито пък той. По вътрешното радио се разнесе гласът на Ерих, който им казваше да се държат, а после Еймъс изведнъж усети, че тежи много повече, отколкото преди секунди. Мощно хрущене разтърси палубата — „Жанг Гуо“ пробиваше покрива на хангара на път към небето. Корабът задрънча, пропадна, издигна се отново. Палубата се притисна в гърба на Еймъс. Ако се наложеше да правят резки завои, поне десетина души щяха да бъдат смачкани в ъгъла, където палубата срещаше стената.

Екранът над контролните уреди трепна и оживя; облаци и дъжд летяха срещу външните камери, докато корабът се издигаше. Блесна мълния и гърмът отекна във вътрешността. Еймъс не помнеше дали стандартната орбитална скорост изисква три или четири g, но колкото и да бяха, щеше да му е далеч по-забавно в противоускорително кресло. Челюстта го болеше и той трябваше да помни да стиска ръцете и краката си, за да не загуби свяст. Около него другите не се сещаха навреме за това, или пък изобщо не го знаеха. За повечето това бе първи полет извън планетата.