Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Фердинандо II е твърдо решен синът му Козимо да получи научно образование, но великата херцогиня Витория не позволява, тъй като смята науката за ерес. Тя държи синът й да получи строго религиозно образование. Изборът не е разумен, тъй като само спомага за насърчаването на склонността на момчето към набожна меланхолия склонност, която по време на съзряването му се задълбочава и превръща в нездраво болезнено съсредоточаване върху християнските мъченици. Фердинандо II е доста обезпокоен от това, но решава да не се меси, вероятно предпочитанията му към спокойния живот надделяват над всички други доводи. Мнозина смятат това за доказателство за вродена слабост на характера, а и не можем да отречем, че в някои случаи Фердинандо II демонстрира такъв недостатък. Красноречив пример е изоставянето на Галилео в тежките за него времена, както и нежеланието да предотврати потъването на своя син в болезнена религиозност — не можем да ги охарактеризираме по друг начин освен като недостатъци на характера. Ако погледнем обаче отвисоко, виждаме, че преобладаващото желание на Фердинандо II за спокоен живот се оказва полезно за Тоскана. По време на дългото му управление, което продължава четиридесет и девет години, Тоскана почти не е въвличана във военни конфликти. Годините обаче не са съвсем спокойни и началото на царстването на Фердинандо II е белязано от природни бедствия. През 1621 година загива цялата реколта, при това след три години на лоши урожаи, и Флоренция е на ръба на гладната смърт. Ог 1630 до 1633 година в града избухват чумни епидемии, от които загиват почти 10 процента от населението. Великият херцог си спечелва популярност сред народа, когато през тези години раздава пари в зле осветената „Сайта Кроче“.

Оттогава властва като благ деспот, а великото херцогство постепенно поема по пътя на бавния и дълъг икономически упадък, тъй като по-евтината чуждестранна конкуренция подбива цената на местните платове и коприни. Има обаче компенсации — Флоренция е редовно посещавана от първите туристи. Разпространението на ренесансовото изкуство и идеи в Северна Европа предизвикват възраждане на интереса към Рим от класическата епоха и Италианския ренесанс. Младите богати мъже са изпращани в Италия на голяма обиколка като част от образованието им, а Флоренция с нейната ренесансова архитектура, статуи и съкровища на изкуството се превръща в традиционно място за престой по пътя на юг към Рим.