Метален рояк
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Метален рояк». Краткое содержание книги:
В света на хората жестокият председател на Ханзата се мъчи да смаже всяка съпротива.
В това време самите ненаситни кликиси, отдавна смятани за изчезнали, се завръщат, решени да изтребят всичко по пътя си.
По високоговорителите на ЗВС се разнесе музика.
Странната мелодия накара всички кликиси да застинат. Орли спря, очевидно изумена като насекомите. От очите й бликнаха сълзи.
— Значи Дейвлин е успял!
Ефектът беше изненадващ и светкавичен. Дори кликисите на бойното поле се залюляха, макар че много от тях бяха твърде далече, за да чуят нотите. Но това, което чуваше един кликис, се чуваше от люпилото и объркването се разпространяваше из целия кошер.
— Добър начин да им отвлечеш вниманието — каза Тасия. — А и можеш да си припяваш с мелодията.
И затича към мястото, където кликисите бяха оставили наземните си машини.
Нико имаше чувството, че никога през живота си не е бил толкова изтощен. Наземното превозно средство — рамка с колела и двигател — щеше да им позволи да се придвижват много по-бързо, отколкото пеша.
Роб и Тасия минаха покрай шестима воини, които щракаха объркано, махаха с ноктестите си крайници във въздуха и се блъскаха едни в други, сякаш се давеха в мелодията.
— Не ни виждат! Да се възползваме от това!
Нико последва другите към машините. Кликисите нямаха охранителни системи и системите за управление не бяха сложни. Ала насекомите имаха много крайници и той не беше сигурен, че сам човек със своите само две ръце ще може да оперира успешно с контролните табла.
Кликиските воини се препъваха около тях, запленени от тъжните мелодии. Внезапно музиката спря. Високоговорителите в стария град замлъкнаха.
— Убили са Дейвлин! — проплака Орли.
— Едва ли. Сигурно само са спрели захранването. — Тасия се хвърли към най-близкото возило. — Бързо! Сега сме като във вакуум без скафандри.
Главите на кликиските воини се обърнаха към бегълците като прицелващите се системи на лазер. Странно неестествено тракане се изтръгна от гърлото на Маргарет — тя се опитваше да установи връзка с тях. А после нави металната кутия и познатата мелодия се заизлива.
— Бягайте! Качете се на някоя от машините!
— По-бързо! — извика Тасия. — Тичайте! Надявам се някой да знае как се управлява тази кликиска чудесия.
Маргарет насочи малката кутийка напред и остави музиката да свири за чудовищните същества, за люпилото. Най-близкият воин протегна един от членестите си предни крайници и внимателно, но неумолимо, изтръгна музикалната кутия от ръката на Маргарет. Двама разузнавачи се приближиха от двете й страни и я хванаха. Тя се опита да се бори, но те я вдигнаха във въздуха и без да я наранят, я отнесоха. Другите кликиски воини вече обграждаха останалите бегълци.
— Маргарет! — извика Орли. Нико я дръпна напред.
Трима кликиски воини тръгнаха към чуждоземното превозно средство, придружавани от по-високо същество — един от човешките хибриди. Беше с размерите на дарител. Екзоскелетът му беше блед, а издълженото тяло имаше мощни ръце и щипки за разкъсване.
Нико се поколеба, но Роб го бутна напред.
— Бързо, докато все още са объркани.
Тасия скочи в отворената машина, огледа контролното табло, бутна няколко ръчки, за да изпробва какво правят. Като че ли нищо не работеше.
— Това може да е най-краткото бягство в историята.
Тримата кликиски воини и бледият хибрид се приближаваха. Роб скочи до Тасия и започна да оглежда лостовете за управление.
Воините ги заобиколиха и вдигнаха острите си крайници. Нико се вгледа в лицето на белезникавия хибрид. Чертите на чудовището бяха ужасяващи, но и много познати. Пластичното променящо се лице зад твърдите лицеви плочки сякаш навяваше стари спомени, опитваше се да възстанови ехо от миналото си съществуване.
Внезапно Нико видя в лицето на чудовището майчините си черти — проблеснаха сред поредицата непознати лица на други скитници и колонисти. После, сякаш съществото го позна, призрачното лице на Марла Чан Тайлар изплува отново.
Орли — скочи до Нико и се опита да го издърпа в машината — също забеляза приликата с Марла Чан Тайлар, жената, която се бе грижила за нея. Вцепенен, Нико очакваше съществото да убие и двамата.
Вместо това гротескният хибрид се обърна към един от другите воини, хвана го през гръдния кош, усука черупката с все сила и изтръгна главата на съществото. Изненаданият воин изтрака и размаха криле, преди да падне в гърчове на земята.
Други двама воини, насочвани от шокираното люпило, се извърнаха от бегълците и яростно се нахвърлиха върху хибрида, който ги бе предал. Бледото чудовище ги посрещна с мощни удари.
— Хайде! — викна Тасия.
Нико тръгна заднишком и се блъсна в машината: не можеше да откъсне очи от битката. Роб го дръпна за ръката и изкрещя в ухото му: