Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Джипът рязко спря.
— Защо спираш? — извика Кенър.
— Защото шибаният път свърши! — изкрещя и Евънс.
Вълната беше вече пет метра висока.
Удари се с рев в плажа и връхлетя към тях.
На Евънс му се струваше, че всичко се случва на забавен каданс — пенещата се в бяло огромна вълна, вряща над пясъка и незнайно как поддържаща хребета си по протежение на целия плаж и в джунглата отвъд, покривайки зеления пейзаж в бяло. Водата вреше по склона към тях.
Не можеше да откъсне поглед от нея, защото тя сякаш не губеше и частица от силата си, а просто прииждаше ли прииждаше. Двамата мъже под тях бягаха от преобърнатия джип. След миг бялата вода ги заля и те изчезнаха.
Вълната се втурна още метър-два нагоре по склона, после внезапно се забави, помая се за миг и започна да се отдръпва. Не остави зад себе си и помен от мъжете или джипа. Дърветата бяха обрулени, много — изкоренени.
Вълната се плъзна обратно към океана, все по-назад и по-назад, оголи плажа, а после се отдръпна и океанът се укроти.
— Това беше първата — каза Кенър. — Следващите ще са по-големи.
Сара придържаше Мортън, така че да му е възможно най-удобно. Устните му имаха ужасен син цвят и кожата му беше студена, но иначе изглеждаше в съзнание. Не говореше, но гледаше водата.
— Дръж се, Джордж — каза тя.
Той каза нещо. Раздвижи устни, но звук не се чу.
— Какво? Какво казваш?
Вгледа се внимателно в устните му. И видя слаба усмивка.
Не бих го пропуснал дори това да е последното нещо в живота ми.
Дойде следващата вълна.
От разстояние изглеждаше съвсем същата като първата, но с приближаването й към брега стана ясно, че е много по-голяма, един път и половина колкото първата — и се стовари с рев като от експлозия. Водата се втурна нагоре по склона и стигна много по-високо отпреди.
Бяха почти на трийсет метра от нея. Вълната се беше качила на цели двайсет метра по склона.
— Следващата ще е по-голяма — каза Кенър.
Океанът пак се укроти и Евънс се обърна към Дженифър.
— Дай да…
И млъкна. Нямаше я. За миг си помисли, че е паднала от джипа. После я видя на пода, свита на кълбо от болка. Лицето и рамото й бяха покрити с кръв. Много кръв.
— Дженифър?!
Кенър го хвана за ръката, поклати глава и каза:
— Онези от джипа я улучиха. Дотогава си беше добре.
Евънс беше като зашеметен. Гадеше му се.
— Дженифър?
Очите й бяха затворени. Гърдите й едва се повдигаха.
— Гледай — каза Кенър. — Тя или ще издържи, или няма.
Идваше следващата вълна.
Нямаше къде да отидат. Бяха стигнали края на пътя. Заобикаляше ги джунгла. Просто чакаха и гледаха как водата се втурва нагоре като съскаща ужасяваща стена.
Сара беше сигурна, че ще ги помете всичките, но вълната изгуби силата си само на няколко метра от тях, изтъня и се забави, а после се плъзна назад към океана.
Кенър си погледна часовника.
— Имаме няколко минути. Да направим каквото можем.
— Тоест? — попита Сара.
— Тоест да се изкачим колкото може по-високо.
— Ще има и друга вълна ли?
— Поне още една.
— По-голяма?
— Да.
Минаха пет минути. Те се изкатериха още двайсетина метра по склона. Кенър носеше Дженифър — тя беше в безсъзнание. Евънс и Сара помагаха на Мортън, който се движеше много трудно. Накрая Евънс вдигна Мортън и го понесе на гръб.
— Добре, че си поотслабнал — каза му.
Мортън не отговори, само го потупа по рамото.
Евънс се запрепъва с мъка нагоре.
Дойде следващата вълна.
Когато се отдръпна, джиповете ги нямаше — мястото, където бяха спрели, беше осеяно с изкоренени дървета. Оцелелите гледаха безмълвно. Бяха много уморени. Спореха — това четвъртата вълна ли е, или петата? Никой не можеше да си спомни със сигурност. Решиха, че трябва да е била четвъртата.
— Какво ще правим? — обърна се Сара към Кенър.
— Ще се катерим.
След осем минути дойде следващата вълна. Беше по-малка от предишната. Евънс беше толкова уморен, че можеше само да я гледа безучастно. Кенър се опитваше да спре кървенето на Дженифър, но кожата й беше бледосива, а устните — посинели. На плажа долу нямаше и помен от човешка дейност. Палатките бяха изчезнали. Генераторите бяха изчезнали. Имаше само купове отломки, клони, водорасли, пяна.
— Какво е това? — попита Сара.
— Кое?
— Някой вика.
Погледнаха към отсрещната страна на залива. Някой им махаше.
— Това е Санжонг — каза Кенър. — Кучият му син! — Ухили се широко. — Надявам се, че ще му стигне умът да не мърда оттам. Ще му трябват два часа да мине през боклуците долу. Хайде да видим дали хеликоптерът ни още си е на мястото, или някоя вълна го е отнесла. После ще вземем и Санжонг.