Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
— Е, да смятаме, че момичето си е възвърнало семейното богатство, и то почти напълно, след като се радва на вниманието на дука. Той е много щедър човек — каза някаква жена, насочила лорнета си към Емпрес.
— В тази великолепна рокля изглежда самоуверена като баща си, а под ръка с дук дьо Век просто не можеш да не я забележиш… Кръвта вода не става — отвърна събеседничката й, вдигнала своя лорнет пред очите си. — Кой друг, ако не Максимилиян би дръзнал да отмъкне годеницата на сина на английския посланик! Всички флиртуваха с дъщерята на английския граф — все пак тя беше най-красивото момиче през този сезон — продължи тя, — но всеки имаше достатъчно здрав разум, за да знае къде да спре — Тя оглеждаше внимателно Емпрес с критичното око на знатна вдовица. Пред погледа й бяха преминали много поколения красиви млади жени. — Но Макс винаги си е бил такъв — все иска не това, което трябва — заключи тя по начин, по който възрастните обсъждат миналото, сякаш е настояще.
— Елоис го разглези.
— Той беше единствено дете. — Тъй като и двете възрастни жени познаваха бабата на Емпрес, това кратко изречение обясняваше нещата и те тържествено кимнаха в знак на съгласие.
— Дуелът с Рошфорт беше истинска лудост. Никой нормален човек не би се дуелирал с него, защото беше безмилостен. Никой, освен Макс, и то заради скъпата му съпруга.
Двата лорнета едновременно се вдигнаха, за да преценят отблизо прекрасната дъщеря на Максимилиян Джордан, която танцуваше валс с дук дьо Век толкова близо да тях, че усещаха аромата на розите.
— По-красива е от майка си. — Злоба ли бе това, или комплимент? Тонът бе рязък, а изречението завърши със сумтене. Може би беше просто носталгия по отминалите времена.
— Има очите на Макс… великолепни очи!
— Макс дълги години използваше силата им. — За миг и двете си припомниха великолепието на Третата империя, когато все още бяха млади и участваха активно във веселия светски живот.
— Докато не хлътна по хубавата англичанка. — Кратката реплика ги върна към действителността.
— Доколко сериозни са намеренията на дьо Век? — Вниманието им отново бе съсредоточено върху настоящето и танцуващата валс двойка, която привличаше погледите.
— Мисля, че са по-сериозни от обикновено. Изабел ми отговори съвсем кратко, когато преди малко си позволих да отбележа, че тази вечер мъжът й, изглежда, предпочита танците пред игралната маса, където обикновено прекарваше баловете.
— Права си. Той никога не танцува.
— Обичам да танцувам, Етиен. А и вие сте прекрасен танцьор.
Погледът му беше нежен и снизходителен. В очите му, полускрити под тежките клепачи, се четеше радост, че тя се забавлява.
— А аз обичам да танцувам с вас. — Тя цялата искреше. Като шампанско. Бе толкова красива, че той се изкушаваше да я целуне. Розите бяха чудесни и великолепно се съчетаваха с цвета на косата и кожата й.
— Съпругата ви няма ли да има нещо против? — деликатно попита Емпрес, защото това беше десетият им пореден танц и тя току-що бе разбрала, че и Изабел присъства на бала. Когато Етиен предложи да я придружи, Емпрес предположи, че Изабел е в провинцията или има друг ангажимент за вечерта. Преди да разбере, че бракът им е просто продължение на традицията между двата рода, тя се чувстваше доста неловко между двамата съпрузи.
— Да има против какво? — разсеяно отвърна дукът, съсредоточил вниманието си върху високия тъмнокос метис, който влезе от игралната зала.
— Това, че танцувам с вас.
Той се наведе към нея. Не е възможно да е толкова наивна с открития си нрав, който, го привличаше у нея.
— Двамата с Изабел разбираме чудесно правилата на вежливостта. Сигурен съм, че тя няма нищо против. — Отговорът му беше съвсем неутрален, макар че въпросът на Емпрес беше напълно искрен. Изабел и той владееха до съвършенство правилата на куртоазията — той плащаше сметките й, тя гледаше децата, а пожелаеше ли да бъде с него, му изпращаше бележки по слугата и съвсем цивилизовано си определяха среща. Над светлите къдрици на Емпрес дукът забеляза как онова зверче Брадок-Блек ги изпива с очи. Вече не… някаква жена го потупа с ветрилото си по рамото и отвлече вниманието му. Клотилд Шиме. Тя несъмнено имаше с какво да привлече погледа. Може би американецът ще хлътне.