Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
Той почувства пръстите й върху топлата влажна кожа на шията си, които с бързо движение издърпаха шалчето му. Тя започна да разкопчава копчетата на ризата му. Движенията й бяха не просто по женски нежни и покорно несръчни, а настойчиво възбуждащи. Трей отвърна на неспокойната й страст с всяка фибра на тялото си и усети как отново се възбужда, сякаш изобщо не бе стигал до края.
— Желая те — прошепна тя и докосна устните му с върха на езика си.
— Имаш ме — почти въздъхна той, леко се раздвижи в нея и тя усети как вълна от омайваща възбуда се разлива по цялото й тяло. Тя разкопча ризата и пъхна ръка под нея, за да погали мускулестите му гърди.
— Съблечи се. — Гласът й бе така примамлив, а съблазнителният начин, по който подканящо поклати бедра — така неповторим, че всички останали жени в живота му изглеждаха просто жалки в сравнение с нея.
Той отказа, защото не обичаше жените да се разпореждат в леглото, но Емпрес прошепна: „Да“, приведе се над него, прокара език по ухото му и промърмори причината, която го задължи да й се подчини. Той й помогна да смъкне дрехите му и без никакви прелюдии двамата жадно се сляха, лишавани прекалено дълго един от друг, раздразнени от надвилата ги страст, която, подобно на огнена стихия помиташе всякакви прегради по пътя си. И този път бяха себични, както досега. Той не можеше да й се насити, тя също и когато го направиха за четвърти път, сякаш и двамата бяха изпаднали под властта на някаква отчаяна сила. Той я претърколи под себе си с безумно движение, а тя се вкопчи в него за да не го изпусне. Трей разбра, че тя не би го оставила да се оттегли. Той също бе готов по-скоро да умре, отколкото да я загуби. Затова бурно я отведе до висините на блаженството и умело я задържа там, изпаднал в агонията на божественото удоволствие. Той лекичко ухапа ухаещата кожа на рамото й, опиянен от непреодолима изгарящата страст.
В отговор тя впи зъбите си в мургавата кожа под ухото му и с бърз жест отстрани косата му. Захапа го жадно и диво и той долови настъпващия оргазъм. Експлозията в телата им ги остави бездиханни, изпрати ги в омайната забрава на усещането, че са се разтворили един в друг.
Когато Емпрес вдигна поглед, видя Трей, все още задъхан и със затворени очи. Той лежеше върху нея, подпрян на лакти, за да я предпази от тежестта на тялото си. Тя обхвана раменете му с нежните си ръце и усети дълбоко задоволство, което се разливаше по цялото й тяло и дълбоко в душата й. Как е могла да мисли, че е възможно да живее без него?
„Как успява да поддържа такова темпо с толкова много мъже“, мислеше си той за нея в това време. Точно в този миг от стълбите се разнесе неясен мъжки глас:
— По дяволите, нали ти казах, че искам да я видя!
В отговор прозвуча гласът на иконома, но думите му не бяха така ясни на пияния посетител.
Трей се напрегна и дишането му се учести, щом шумът от караницата разцепи нощната тишина. Неканеният посетител бе изпратен обратно долу и гласовете постепенно затихнаха. Трей безмълвно се освободи от прегръдките на Емпрес и се претърколи далече от нея.
— Не си отивай! — прошепна Емпрес, щом той се отдръпна. Гласът й бе тих и лишен от притворство, точно както и онази вечер при Лили, когато го бе помолила да остане. Думите й му прозвучаха твърде съблазнително за обзелото го мрачно настроение, а очите, вперени в него, и топлото й податливо тяло бяха примамливо подканящи.
Поведението й на лека жена го отврати и той усети да го обзема несвойствена за него ревност. Нищо чудно, че има нужда от много мъже. Малко бяха жените с такава експлозивна емоционалност, с такава спонтанна готовност да го допуснат в тялото си, така ненаситни.
— Сигурно имаш посетител долу — отчуждено каза той. — А и аз имам друг ангажимент.
Той стана от леглото, отиде до малката мивка в ъгъла и избърса тялото си, за да заличи следите, с които го бе белязала любовта.
— Нямам представа кой беше той — тихо отвърна Емпрес, доловила негодуванието в погледа на Трей, в здраво стиснатите му челюсти, в скованата му поза. — А и вече не е тук. Моля те, остани.
Тъжно установи, че е потъпкала гордостта си заради копнежа си по този мъж.
Трей събираше дрехите си от пода, но щом чу думите й, вдигна глава и я стрелна с поглед. Още усещаше в устата и нейния вкус, желанието продължаваше да дреме някъде дълбоко в него и Трей повика на помощ цялото си самообладание, за да каже:
— Не мога.