Ужас [bg]

Когато отвори кутията и видя мармалада, Безмълвната дама отново впери поглед в лицето на Ървинг. Сякаш го изучаваше.

С неумела пантомима той й обясни как да размаже мармалада върху сухарите и да ги изяде.

Тя не помръдна и не отмести поглед.

Най-накрая жената се наведе напред и протегна дясната си ръка, сякаш се опитваше да го достигне над пламъците. Ървинг леко потрепна, преди да осъзнае, че тя се пресяга към една малка ниша, изсечена в покритата с кожа ледена платформа, върху която седеше той. Лейтенантът се престори, че не забелязва как дрехата й се плъзна надолу и гърдите й се разлюляха свободно, докато се пресягаше.

Тя му предложи нещо червеникаво и бяло, което миришеше на мъртва и разлагаща се риба. Той осъзна, че това е друга буца от мас на тюлен или някакво друго животно, която беше прибрана в снежната ниша на студено.

Той я прие, кимна и продължи да я стиска в ръцете си, облегнати на коленете. Нямаше представа какво да прави с нея. Може би трябваше да я отнесе обратно на кораба, за да я използва за своя собствена лампа?

Тогава устните на Безмълвната леко потрепнаха и за миг на Ървинг му се стори, че тя се усмихва. Жената извади късия си остър нож и няколко пъти бързо поднесе острието му към устата си, сякаш се канеше да отреже долната си пълна, розова устна.

Ървинг я гледаше и продължаваше да държи в ръцете си меката топка от лой и кожа.

Безмълвната въздъхна, пресегна се и взе лоената топка, поднесе я към себе си и отряза от нея няколко тънки резенчета, които подхвърляше право в устата си, буквално пъхвайки острието между зъбите си. За миг се спря, за да ги сдъвче, след което отново му подаде лоената буца с жилавата тюленова кожа — той вече беше почти уверен, че това е тюлен.

На Ървинг му се наложи доста да порови в шестте пласта дрехи, шинела, куртката, пуловера и жилетката, за да намери моряшкия си нож, който лежеше в калъфа на колана му. Той показа острието на Безмълвната, чувствайки се като малко дете, очакващо похвала за научения урок.

Тя кимна едва забележимо.

Ървинг поднесе вонящата и разтекла се буца към отворената си уста и бързо плъзна по нея ножа си, както беше направила ескимоската.

Едва не си отряза носа. И със сигурност щеше да отреже долната си устна, ако ножът не се беше забил в тюленовата кожа — ако наистина беше тюленова — и мекото месо и бялата мас не се бяха повдигнали леко нагоре. Една-единствена капчица кръв се отрони от порязаната му носна преграда.

Безмълвната не обърна никакво внимание на кръвта, само леко поклати глава и подаде на Ървинг своя нож.

Той стисна в ръката си непривично лекия нож и опита отново, като отряза уверено парче отгоре надолу, към устната си, докато капката кръв се отронваше от носа му и падаше върху лойта.