Обратими грешки

Колинс погледна да види как възприемат разказа му. Молто се възползва от паузата, за да стане и да провери дали касетофонът работи както трябва. Джексън естествено провери магнетофона.

— Ерно, разбира се, виждаше, че отивам към нанадолнището, и беше направо отчаян. В един момент реши да ми прехвърли малко бизнес. Все луди идеи, една след друга. Така започна онази работа с билетите. В началото се преструваше, че това са билети, загубени по някакъв начин. Никакво въображение — пълна глупост. Естествено, че веднага се сетих за какво става дума.

Лари се обади:

— Имаш ли нещо против да те попитам някои неща? — Гласът му не звучеше особено приятелски. На Колинс, захласнат в собствения си разказ, му трябваха няколко секунди, за да се върне към реалността.

— Не, Старчек.

Първият въпрос на Лари бе прост:

— Откъде идваха билетите?

— По онова време — обясни Колинс — билетите вече бяха започнали да се разпечатват от компютри. Само че принтерите вечно не работеха — задръстваха се, разместваха полетата. Половината от времето агентите издаваха билетите на ръка и ги прекарваха през валидираща машина, в която се регистрираха с личен ключ — карта, която плъзгаха през специален четец. Ако направиш грешка, докато пишеш билета, го анулираш и вписваш номера му в дневник на сгрешените билети. Това бяха билетите, които Ерно ми даваше — ставаше дума за непопълнени валидирани билети, включени в дневника, така че никой не ги търсеше.

— Авиокомпаниите се опитаха да ми внушат — каза Лари, — че рано или късно хората, летящи с такива билети, е щяло да бъдат хванати.