Укротяването на кралицата

Старите придворни — папистите като Томас Хауард, Паджет и Ризли — са бавно, безвъзвратно изолирани. Сега привържениците на реформата са във възход. Сър Томас Хенийдж е освободен от осигуряващия му непосредствена близост с краля пост на негов прислужник в тоалетната, след години на вярна служба и без да му бъде посочена някаква причина. Мълчаливо тържествуваме, защото новият камериер ще бъде съпругът на Джоан, сър Антъни Дени, и той се присъединява към съпруга на Нан, сър Уилям Хърбърт, в задачата да стои до краля, когато той се напъва на тоалетния си стол и шумно изпуска газове, измъчван от запек.

След като съпрузите на моите дами заемат ключови постове в покоите на краля, при положение, че съпругът на Ан Сиймор, Едуард, все повече и повече се превръща в главен съветник, моите покои и покоите на краля са на практика обединени: съпрузите служат на краля, съпругите служат на мен, всички сме на едно мнение. Почти всички фаворити на краля са привърженици на реформата, а повечето от моите дами подкрепят новото познание. Когато дворът говори за религия, се долавя всеобщо въодушевление за промяна. Така че почти не се чуват възражения, когато спорът на краля с Гардинър заради някакви земи приема драматично неприятен обрат. Кралят избухва във внезапна ярост, и без нито дума повече, Гардинър — някога ползващ се с такава благосклонност — вече е изолиран от близкото обкръжение.

Никой не се застъпва за него. Някогашните му съюзници — епископ Бонър, Томас Ризли и Ричард Рич — бързо минават на другата страна и си търсят нови приятели. Разбира се, те поставят кралското благоволение пред верността си към него. Томас Ризли е последният, вербуван от Едуард Сиймор, докато Бонър, лондонският епископ-обвинител, стои в енорията си и не смее да се появи в двора. Дори новият испански посланик не е приятел на Гардинър — наясно е, че папистката кауза е в упадък. Ричард Рич, който си търси нов покровител, следва Джон Дъдли като кученце. Единствено Томас Хауард все още е склонен да говори с изпадналия в изолация епископ, но самият Хауард е немилост, тъй като синът му е обвинен за размириците сред английската армия в Булон, а Мери Хауард е изгубила кралското благоволение заради възмутителното пренебрежение, с което се отнесе към семейство Сиймор.

Падението на Стивън Гардинър е бързо като провалянето на грешник в пъкъла. Само в рамките на един ден той е прокуден от личните покои на краля, принуден да стои с обикновените молители в залата за аудиенции, после, на следващия ден, на стражите пред главната врата е наредено да не го допускат, и той може само да влезе на кон в двора, но не и да прибере коня си в конюшнята. Съжаление буди нежеланието му да си отиде. Мисли си, че ще бъде върнат на власт, ако просто успее да се срещне с Хенри. Мисли си, че едно обяснение или извинение ще го спаси. Поглежда назад към годините на служба и преданост и си мисли, че кралят няма да се обърне срещу такъв стар приятел. Забравил е, че щом веднъж кралят се заключи и откаже да пуска някого в покоите си, този човек е загубен, понякога бива арестуван, а нерядко и осъден на смърт. Пропуснал е да забележи, че единствената, която някога си е връщала благоволението на краля, след като е изпитала омразата му, съм аз. Не знае какво е трябвало да направя. Не знае цената, която платих. Никой няма да узнае никога. Не го признавам дори пред себе си.