Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Глицки се възхищаваше от Рестън. Той беше афроамериканец на трийсет и няколко години. Също толкова политичен, колкото и Лок, но за разлика от него, досега вече бе прибрал зад решетките няколко известни престъпника.
Лицето на Рестън приличаше на изваяно от черен мрамор, гладко и без никакви бръчки, къдравата му коса бе ниско подстригана. Само по вратовръзката му имаше повече цветове, отколкото в целия гардероб на Глицки, а костюмът му струваше повече от седмичната надница на Ейб. Но беше професионалист и по тази причина Глицки бе готов да му прости хубавите дрехи.
Всички се здрависаха. Естествено, Рестън си спомни Пол Тию по име и покани двамата полицаи да седнат пред бюрото му. Отпусна се на своето място и не губи повече време в любезности. Беше солиден като праисторическа скала.
— С какво разполагате?
— Какво знаете за Марк Духър?
Рестън не беше в града по време на процеса, така че спомените му бяха бегли. Глицки му изреди фактите. Той кръстоса ръце на бюрото и се заслуша внимателно, дори спря да си върти палците. Когато Ейб свърши, Рестън изчака десет секунди, за да е сигурен, че това е краят, и след това се обади:
— И смисълът е?
Пол Тию се намеси:
— Никога не сме го съдили за Транг, господине. Лок ни свали от случая и Томасино забрани всякакво споменаване на разследването по време на процеса.
Рестън изглеждаше объркан.
— Кой е Транг?
— Пол — спря Глицки колегата си. — Смисълът е, Алън, че този човек е сериен убиец и се страхувам, че ще го направи пак.
Рестън запази спокойствие.
— Ами, нормалната процедура е да изчакаме да направи точно това и след това да съберем уликите, които любезно ще ни остави.
— Да, господине, няма съмнение, че така се прави.
Рестън разпери ръце:
— И?
— И това ни връща на Виктор Транг. — Глицки се обърна към Тию. — Хайде, Пол, давай.
Все едно да свалиш нашийника на териер. За по-малко от пет минути Тию разказа цялата история за смъртта на Виктор Транг — предложеното споразумение относно подадената жалба срещу Архиепископията, бележките в компютъра, майката, приятелката, Духър, виетнамската връзка, байонетът, изтриването на кръвта, клетъчният телефон…
Глицки отново се намеси. В бързината Пол можеше да даде много информация, но имаше опасност тя да се окаже прекалена, а и погледът на Рестън започваше да блуждае.
— Имахме дело с косвени доказателства, но те бяха достатъчни. И тогава Лок ни изтегли.
— Защо?
— Мисля, че е направил услуга на Архиепископията.
Рестън се намръщи.
— Казвате, че Крис Лок е спрял разследване на убийство? Това е много силно обвинение, Ейб, особено срещу някой, който не може да се защити.
Глицки очакваше този отговор и сви рамене.
— Лок казал на Ригби — шефа на полицията — че няма да възбужда дело с косвени улики срещу Духър. Искал конкретни доказателства — байонета, един или двама свидетели, тъкани, петна и така нататък.
На Рестън това му говореше нещо.
— Искал е да победи, ако се стигне до процес. В това няма нищо лошо.
— Разбирам. Получихме заповед за обиск, разпердушинихме мястото и нищо не намерихме.
Рестън поклати глава.
— Страхувам се, че не виждам накъде биете. Имате ли нови доказателства?
Тию не можеше да се сдържи, седеше на крайчеца на стола си.
— Архиепископът, Флеърти.
— Какво за него?
Глицки се намеси:
— Той е убедил Лок да спре разследването. Уговорил е Лок да не допуска убийството на Транг в процеса на Духър. Говорих със стария адвокат на Духър — Уес Фаръл — вчера…
— Защитникът му?
— Фаръл е добро момче. Той и Духър вече не се разбират. Та Фаръл ни каза, че Флеърти се отказал да се яви пред съда и да свидетелства за характера на Духър. Открил е нещо.
— Мислите, че…
— Можем да разберем. И сам бих го попитал, но Флеърти не си пада много по мене. След процеса е скъсал всякакви връзки с фирмата на Духър. А би трябвало най-много да се радва, когато той се отърва. Вместо това го отряза.
— Слушам ви.
— Попитай Флеърти.
— Какво да го питам?
— Защо вече не си играе с Духър.
— И?
— И тогава ще знаем нещо. Ще имаме нова улика. Ще се опитаме да направим дело. Донесли сме документите — можеш да ги прегледаш. Един Чаз Браун…
Рестън вдигна ръка.
— Съгласен съм.