Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Тя ражда, каза си той. Може би се е опитала да му се обади и не е имала време. Отишла е в болницата. Това е.
Но клетъчният му телефон беше с него през целия ден. Щеше да получи обаждането. Но…
Той провери в дрешника във фоайето. Малкият куфар го нямаше. Онзи, който бяха приготвили за раждането. Добре, каза си той. Тя ражда. Ще се обади в болницата и ще отиде.
Ала нещо друго го притесни — големият куфар също липсваше.
Измъкна клетъчния си телефон и се обади в болницата „Сейнт Мери“, за да види дали е постъпила. Не. Не желаеше да повярва каквото и да е друго, затова реши, че тя трябва да ражда някъде. Позвъни в другите болници — „Шрайнър“, Медицинския център на университетската болница.
Върна се при телефона в кухнята и натисна бутона за повторно набиране на последния номер. Отново се обади Айрин Карера, но току-що бе говорил с нея и тя не знаеше нищо. Ако родилните болки на Кристина бяха започнали и тя не бе могла да се обади на Марк, със сигурност щеше да звънне на майка си. Той затвори, без да каже нищо.
Беше го напуснала.
На листчето имаше записан с почерка на Кристина телефонен номер. Може да му подскаже нещо, откъде да започне да търси. Той набра номера и изслуша записаното съобщение.
Фаръл.
Добре, каза си той. Хубаво. Просто помисли. Тръгнала си е, но едва ли е било отдавна и едва ли е отишла далеч. Не беше казала на майка си, значи бе наблизо.
Може би искаше да му се обади, да му даде възможност да я придума да се върне.
Нямаше да го направи.
Ще трябва да я намери и да я върне обратно. Тя носеше неговото бебе, по дяволите. Дори и да не го искаше, то беше негово. А жените не си тръгват просто така от Марк Духър. Нямаше да позволи това да се случи.
Значи е намерила телефона на Фаръл, но не му се е обадила.
Опитваше се да се осъзнае. Последно се беше обаждала на майка си и тя нищо не знаеше. Какво ставаше? И къде се вписваше тук Фаръл?
Ако не раждаше — нямаше защо да се заблуждава — това означаваше, че поне е потърсила телефона на Фаръл. Искаше да се предпази. От него.
Отново набра номера на Фаръл. Когато се включи телефонният секретар, той спокойно заговори:
— Уес, говори старият ти приятел Марк Духър. Обади ми се веднага, след като чуеш това съобщение. Много е важно, за Кристина. Ако тя ражда и ти знаеш, би ли ми казал? Ужасно се притеснявам.
С пресилена грижа затвори и застана неподвижен на стола.
Фаръл, този непрокопсан клюкар. Не се ли научи вече — крайно време беше — да не тръгва против Марк Духър? Ако се стигнеше до сблъсък, Марк щеше да го унищожи. Винаги го бе правил, винаги щеше да го прави.
Кристина не беше излъгала Фаръл и Глицки — не знаеше какво да прави. Сигурна беше само, че трябва да се махне от Марк. Да предпази бебето.
Щеше да се настани близо до лекаря си, Джес Ямаги. Щеше да е спокойна, ако той изроди бебето. Само в това беше сигурна.
Нае стая в мотел на Деветнайсето авеню, близо до парка „Голдън Гейт“ и недалече от болницата. Беше я обзела изтощителна яснота. Бе в твърде напреднала бременност, за да стигне до родителите си, изобщо да пътува. Заради стреса имаше контракции през целия ден.
Мисълта, че трябва да се срещне с родителите си след поредния провал, беше по-лоша от самия провал. В края на краищата трябваше да им каже, в началото по-леко, за да им даде време да свикнат, но щеше да бъде ужасно. Трябваше да го направи, но по-късно.
Разбра, че не носи със себе си важни телефонни номера. Този на Дънкан и Фаръл го нямаше в указателя. Обади се на „Информация“ за номера на Фаръл и му остави съобщение. Центърът също не работеше нощем. На телефонния секретар там не остави нищо.
Контракциите бяха нередовни, но продължаваха. Легна в леглото, включи телевизора и се уви в завивките.
48
Фаръл намери Глицки в кабинета му към края на деня и му каза, че си е спомнил нещо, което Ейб не знае. Не било в досието на Транг, но можело да се окаже важно. За Джим Флеърти.
Откакто стана лейтенант, Глицки разбра, че не е хубаво да пренебрегва установените канали и йерархии. Всичко трябваше да бъде правдоподобно. Ако Ейб се обадеше в областната прокуратура като завеждащ отдел „Убийства“ и поискаше среща, оттам трябваше да са сигурни, че няма да ги занимава с глупости.
Първия човек, с когото Глицки обсъди получената от Фаръл информация, беше Дан Ригби, шефът на полицията. Ригби му каза, че ако от прокуратурата дадат картбланш, той може да придвижи нещата. Иначе е губене на време. С позволението на Ригби, Глицки се обади в прокуратурата.
Ето защо, след като вечеря набързо с Рита и момчетата, Ейб се върна в центъра. Той и Пол Тию влязоха в кабинета на новия областен прокурор Алън Рестън. (Крис Лок, който беше областен прокурор по време на делото Духър, бе умрял — застрелян в расовите бунтове, които разтърсиха града миналото лято.)