Стоманена целувка [bg]

— Отстраниха те.

— Какво?

— За какво става дума? — троснато попита Райм.

— Проблем в Главното управление на полицията.

Сакс затвори очи.

— Защото от мен изтече информацията за интелигентните контролери, нали? Не казах на шефовете. Но се налагаше да го направя, Лон.

— Това са глупости — отсече Линкълн. — Тя вероятно е спасила живота на много хора. Компаниите изключваха сървърите си и Грифит не успя да ги хакне.

На бледото, меко лице на Селито се изписа озадаченост.

— За какво говорите?

Сакс обясни за тайната си среща с репортера, който публикува статията, че някои компании се колебаят по финансови причини да изключат облачните си сървъри, за да ги осъвременят с нови актуализации на сигурност на „Микросистеми“.

Селито я погледна намусено.

— Все едно. Но аз имам предвид Мадино, Амелия. Съжалявам.

И тогава Райм си спомни за капитана от Осемдесет и четвърти участък, който беше свикал Комисията по балистика, след като Сакс беше стреляла в мотора на ескалатора, за да спаси живота на Грег Фромър.

— Оказва се, че няколко репортери са проявили интерес към случая.

— Той ми каза, че са се разкарали.

— Но не са отишли много далеч. Сега въпросът е голям. Полицията стреля.

— Да, бе, по невъоръжени хлапета — язвително подхвърли Райм. — Не по индустриална машина.

Селито вдигна длани.

— Моля те, Линк. Аз съм само вестоносец.

Райм си спомни разговора си със Сакс преди няколко дни.

Стига да няма репортери, опитващи да направят кариера с истории за ченгета, които стрелят в молове, всичко ще бъде наред.

Не мисля, че това е широко разпространена журналистическа подспециалност.

Тогава изглеждаше смешно.

— Продължавай — каза Сакс.

— Репортерите настоявали Мадино да им каже какво се е случило и кой е стрелял. Заплашили, че ще действат през главата му и ще зададат въпросите на някого по-нагоре в йерархията.

Амелия се подсмихна.

— И той се е уплашил, че ако не ме хвърли на вълците, това ще застраши луксозния му нов кабинет в Главното управление на полицията.

— Накратко казано, да.

— Основният акцент? — измърмори тя.

— Отстраняват те за три месеца без заплата. Съжалявам, Амелия. Трябва да взема оръжието и значката ти. Също като в проклетите филми. — Селито изглеждаше искрено възмутен.

Сакс въздъхна и му ги даде.

— Ще оспорим решението. Ще говоря с адвоката на полицейския профсъюз.

— Можеш. Разбира се. — Тонът на Селито беше като плаващи пясъци.

Амелия го погледна изпитателно.

— Но?

— Съветът ми е да приемеш пляскането по ръката и да продължиш по-нататък. Мадино може да се заяде с теб.

— Аз ще се заям с него.

За момент настъпи мълчане. И после Сакс, изглежда, проумя политиката на Нюйоркската полиция — всъщност политиката на всяка правителствена институция — и на лицето ѝ се изписа примирение.