![Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/4/zamkt-na-lord-valntajn-lord-valentine-s-castle-bg-download.jpg)
Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #1
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Год: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]». Краткое содержание книги:
Открил истинската си самоличност, Валънтайн продължава пътя си към замъка, преодолявайки препятствия след препятствия. Този колкото прост, толкова и условен сюжет е дал възможност на неизчерпаемото въображение на Робърт Силвърбърг да се разгърне докрай. Авторът ни среща с безброй фантастични чудеса, описва невероятни форми на живот, запознава ни с всички забележителности на създадения от него свят — Маджипур.
— Но как ще се сдобиете с подписа му? От месеци той отказва да приподписва каквото и да било!
— Оставете това на мен — рече Валънтайн.
Тя извади от писалището си тъмнозелено кубче от някакъв гладък, лъскав материал и го пъхна за малко в една машина, която хвърляше бляскаво жълто сияние върху него. Когато го извади, повърхността на кубчето бе придобила нова лъскавина.
— Ето. Това е пропускът ви. Но ви предупреждавам, че без неговата заверка той е невалиден.
— Ще я получа — рече Валънтайн.
Той се върна при Дондак-Саджамир. Су-сухерисът не искаше да го приеме, но Валънтайн беше настойчив.
— Сега разбирам защо мразите Гитаморн Суул — каза той.
Дондак-Саджамир се усмихна хладно.
— А тя не е ли противна? Предполагам, че е отхвърлила молбата ви.
— О, не — отвърна Валънтайн, като извади кубчето изпод пелерината си и го сложи пред иконома. — Даде ми го много охотно, тъй като знаеше, че вие сте ми отказали и нейното разрешение ще бъде невалидно. Другият й отказ ме засегна толкова дълбоко.
— А какъв беше той?
Валънтайн заговори спокойно:
— Може да ви се стори глупаво и дори противно, но бях поразен от нейната красота. Трябва да ви заявя, че за човешки очи тази жена притежава необикновена физическа привлекателност, благородно държане, бляскава еротична сила, онова… е, няма значение. Коленичих пред нея така наивно, че се смутих. Саморазкрих се и станах уязвим. А тя ми се подигра жестоко. Така ми се присмя, че сякаш нож разкъсваше вътрешностите ми. Можете ли да разберете това? Че ще бъде толкова безмилостна, толкова надменна към един чужденец, който изпитва само найгорещи и най-дълбоки страстни чувства към нея.
— Дали е красива, не знам — каза Дондак-Саджамир. — Но познавам много добре студенината и високомерието й.
— Сега и аз като вас я мразя — заяви Валънтайн. — Ако желаете, поставям се на вашите услуги, за да можем да работим дружно за нейното унищожаване.
Дондак-Саджамир изрече замислено:
— Да, сега е тъкмо удобно време да я свалим. Но как?
Валънтайн потупа кубчето, което лежеше върху писалището на иконома.
— Прибавете вашия подпис към този пропуск. Тогава ще мога да вляза свободно във вътрешния Лабиринт. Докато съм там, вие започнете официално разследване на обстоятелствата, при които съм бил допуснат, като твърдите, че не сте ми давали такова разрешение. Когато се върна от работата си с понтифекса, призовете ме да свидетелствам. Аз ще заявя, че сте отхвърлили молбата ми и че съм получил пропуска, вече напълно заверен, от Гитаморн Суул, без да подозирам, че той може да бъде фалшифициран от някого, който е искал да ви напакости, като ме пусне. Вашето обвинение, че е извършена фалшификация, съчетано с показанията ми, че сте отказали да удовлетворите молбата ми, ще бъде гибелно за нея. Какво ще кажете?
— Великолепен замисъл — отвърна Дондак-Саджамир. — По-добър и не би могъл да ми дойде наум!
Су-сухерисът пъхна кубчето в една машина, която му придаде силен розов блясък, положен върху жълтия отблясък на Гитаморн Суул. Сега пропускът беше валиден. Цялата тази хитрост, мислеше си Валънтайн, подлагаше душата на почти толкова силно напрежение колкото криволиците на самия Лабиринт; но тя бе извършена, и то много успешно. Сега нека тия двамата заговорничат и интригантстват един срещу друг колкото си искат, докато той се придвижва безпрепятствено към министрите на понтифекса. Имаше опасност да се разочароват от начина, по който изпълняваше обещанията си към тях, защото той възнамеряваше, ако можеше, да свали от власт и двамата враждуващи съперници. Но не искаше чиста и пълна святост от своя страна в отношенията си с ония, чиято главна роля в управлението, изглежда, беше да спъват и да пречат.
Валънтайн взе кубчето от Дондак-Саджамир и се поклони с глава в знак на благодарност.
— Дано се сдобиете с цялата власт и престиж, които заслужавате — каза Валънтайн мазно и си тръгна.
8
Пазачите на най-вътрешния Лабиринт изглеждаха учудени, че някой отвън е съумял да получи достъп до тяхното владение. Но въпреки че подложиха кубчето-пропуск на старателен оглед, те неохотно признаха, че е законен, и пуснаха Валънтайн и спътниците му напред.
Една тясна кола с вирната предна част ги понесе безшумно и бързо по коридорите на този вътрешен свят. Маскираните служители, които ги придружаваха, изглежда, не я управляваха сами, пък и това не би било лесно, защото на тези нива Лабиринтът се разклоняваше многократно, завиваше ту насам, ту нататък. Всеки, проникнал тук без разрешение, бързо би се объркал безнадеждно сред тия хиляди чупки, криволици, завои и плетеници. Но колата очевидно летеше над скрита насочваща релса, която я направляваше по един бърз, макар и не особено прав път, все по-навътре и по-навътре по извивките на уединените улици.