Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

7

И с Гитаморн Суул не постигна по-добър резултат. Другият иконом не се оказа толкова високомерен, колкото су-сухерисът, но едва ли поотзивчив.

Той беше жена, с десет-дванайсет години по-възрастна от Валънтайн, висока и тъмнокоса, практична и способна на вид. Ни най-малко не изглеждаше душевно болна. На писалището й, в кабинет, забележимо по-приятен и привлекателен, макар и не по-голям от кабинета на Дондак-Саджамир, имаше папка с молбата на Валънтайн. Тя я потупа няколко пъти и рече:

— Знаете ли, не можете да се видите с тях.

— Може ли да попитам защо?

— Защото никой не ги вижда.

— Никой ли?

— Никой отвън. Това вече не се прави.

— Поради търканията между вас и Дондак-Саджамир ли?

Устните на Гитаморн Суул се свиха раздразнено.

— Този идиот! Но не… дори и да изпълняваше задълженията си както трябва, пак щеше да бъде невъзможно да се доберете до министрите. Те не желаят да бъдат обезпокоявани. Имат си тежки отговорности. Знаете, че понтифексът е стар. Той отделя малко време за държавни работи, тъй че бремето на хората около него се увеличава. Разбирате ли?

— Аз трябва да се видя с тях.

— Не мога да ви помогна. Не бива да бъдат обезпокоявани дори по най-належаща причина.

— Ами ако короналът е свален и лъжеуправник се е настанил в Замъка? — изрече Валънтайн бавно.

Тя повдигна маската си и го изгледа учудено.

— Това ли искате да им съобщите? Ето. Молбата се отхвърля. — И като стана, замаха енергично с ръце, сякаш да го пропъди. — И без туй достатъчно луди си имаме вече в Лабиринта, та не е нужно нови да изскачат от…

— Почакайте — каза Валънтайн.

Той потъна в състоянието на транс и призова силата на диадемата. Отчаяно се мъчеше да достигне душата на жената със своята, докосваше я, обгръщаше я. Не бе възнамерявал да разкрива много на тези второстепенни чиновници, но явно не му оставаше нищо друго, освен да сподели тайната си с нея. Поддържа контакта, докато почувства, че започва да му се вие свят и да отмалява; тогава прекъсна връзката и премина бързо към напълно будно състояние. Тя го гледаше втренчено, зашеметена; бузите й пламтяха, очите й блуждаеха, гърдите й се повдигаха от вълнение. Мина цяла минута, докато успее да проговори.

Най-после каза:

— Що за фокус е това?

— Не е фокус. Аз съм син на Господарката и самата тя ме научи на изкуството да пращам послания.