Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
През юни 1665 мълния пада върху крепостта и причинява избухването на барутния склад. Истинско бедствие. Фуке и слугите му скачат от прозореца. Възможността да се оживее след скок в празното пространство е съвсем незначителна: при все това тримата се отървават без драскотина. Щом новината пристига в Париж, веднага се разпространят стихове, които обсъждат събитието и всички го обявяват за чудо: Господ е пожелал да спаси живота на Главния интендант и да даде знак на краля за своята воля. „Свобода за Фуке!“, вика множеството. Но кралят не се предава и дори преследва ония, които надигат по-силно глас.
Крепостта трябва да бъде издигната отново и междувременно Фуке прекарва една година в къщата на военния комисар на Пинероло, а после в друг затвор.
По време на строителните работи, от овъглените останки на мебелите на Фуке Сен-Мар разбира на какво е способен интелектът на Главния интендант. На Лувоа и краля веднага са изпратени малките шедьоври на изобретателността, намерени в килията на Катеричката: писма, написани от Фуке, използвал вместо пера кости от петел, а като мастило червено вино, смесено със сажди. Затворникът дори е стигнал дотам да измайстори симпатично мастило и да направи скривалище за своите писания в облегалката на един стол.
— Но какво се е опитвал да напише? — попитах, учуден и развълнуван от тези отчаяни хитрини.
— Така и не се разбра — отговори Ато. — Това, което беше прихванато, бе изпратено на краля в пълна тайна.
От този момент, продължи Мелани, кралят нарежда да го претърсват грижливо всеки ден. Тогава на Фуке не остава нищо друго, освен четенето. Позволени са му една Библия, една история на Франция, един речник с рими на френски и произведенията на свети Бонавентура (но са му отказани тези на свети Йероним и свети Августин). Започва да преподава латински и основи на аптекарството на един от своите прислужници.
Но Фуке във всичко и спрямо всичко е катерица — неговата хитрост и изобретателност не намират покой. Подстрекаван от Лувоа, който добре познава Главния интендант и не може да повярва, че той се е оставил да го победят, Сен-Мар проучва старателно личното му бельо. Намира по него гайтанени ленти, изписани със ситен почерк, пълна с писания е и обратната страна на подплатата на жилетката му. Кралят заповядва незабавно на Фуке да бъдат връчени дрехи и бельо само и единствено в черен цвят. Покривките и кърпите ще бъдат номерирани, за да не може той да ги отмъкне.
Сен-Мар се нахвърля срещу двамата прислужници, които не му дават мира с молбите си и постоянно се опитват да помогнат на своя господар, комуто са се посветили телом и духом.
Междувременно годините минават, но разяждащият страх на краля, че Фуке по някакъв начин може да избяга, не стихва. И с право: към края на 1669 е разкрит опит да бъде измъкнат от затвора. Не се знае кой го е организирал; може би семейството, но дълго се говорело, че мадам дьо Севинье и мадмоазел дьо Скюдери не са били напълно чужди на случилото се. Пожертвал се старият му личен слуга — вълнуващ пример за вярност. Казвал се Ла Форе и бе придружавал Главния интендант в момента на задържането му в Нант. След ареста вървял цели часове, за да избяга от мускетарите, които ограждали Нант и да стигне до най-близката пощенска станция, откъдето бе яздил с шпори впити в хълбоците на коня, чак до Париж. Всичко това само, за да бъде първият, който да съобщи зловещата новина за ареста на благочестивата майка на Фуке. После, на всичкото отгоре, Ла Форе беше изчакал на пътя каретата, която водеше неговия господар към Пинероло, и то само за да го поздрави за последен път. Нещо, което развълнувало дори Д’Артанян, който спрял конвоя и разрешил двамата да си разменят няколко думи.
Ла Форе следователно е единственият, който все още не е загубил надежда. Пристига в Пинероло под лъжлива самоличност и дори успява да изнамери някакъв осведомител във вътрешността на крепостта и да общува със своя господар чрез жестове през прозореца. Накрая намеренията му били разкрити и бедният незабавно е обесен. Животът става тежък за Фуке — затварят му прозорците с капаци и решетки. Не ще може повече да види небето.
Здравословното му състояние се утежнява. През 1670 Лувоа лично отива в Пинероло, изпратен от краля. След шест години на забрани и лишения, Луи най-накрая се съветва със стария лекар на Главния интендант Пеке.
— Колко странно, кралят като че ли не е искал Фуке да умре?
— Единственото сигурно нещо е, че от този миг нататък Луи като че започва да се притеснява за здравето на Катеричката. Приятелите на Фуке, които все още не бяха изпаднали в немилост, като де Помпон (току-що назначен за държавен секретар), Тюрен, Шеки, Белфон и Шарост, подновяват усилията си и изпращат петиции до Всехристиянския крал. Но решителният момент все още предстои.