Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Руарк тръгна по склона, широко усмихнат.
— Ето, че се върнах, Амис, макар и не по начина, по който си очаквала, обзалагам се.
— Знаех, че днес ще дойдеш тук, заслон на сърцето ми. — Тя се пресегна да погали бузата му и кафявият й шал се смъкна на раменете й. — Моята сестра-жена ти изпраща сърцето си.
— Значи това си имала предвид със Съновничеството — промълви тихо Егвийн на Моарейн. Лан беше единственият наблизо, който можеше да ги чуе. — Затова позволи на Ранд да ни доведе тук през Порталния камък. Те са знаели и са ти го написали в онова писмо. Но това е безсмислица. Ако ти бяха споменали за Портален камък, нямаше да го разубеждаваш. Но те са знаели, че ще се озовем тук.
Моарейн кимна, без да сваля очи от Мъдрите.
— Бяха ми написали, че ще ни посрещнат тук, на Чайендейр, днес. Аз смятах, че е… невъзможно… докато Ранд не спомена за Камъните. Когато се оказа, че е убеден — въпреки опитите ми да го разубедя, — че този тук съществува… Да кажем просто, че изведнъж ми се стори много вероятно да пристигнем в Чайендейр днес.
Егвийн вдиша дълбоко знойния въздух. Значи това беше едно от нещата, които могат да правят Съновниците. Нямаше повече търпение да започне да се учи. Дощя й се да тръгне след Руарк и да се представи на Амис — по-скоро да й се представи повторно, — но Руарк и Амис се гледаха в очите по начин, който изключваше всякакви натрапници.
От двата лагера към тях се приближи по един мъж, единият — висок, с широки рамене, с коса като пламък и доста под средната възраст, другият — по-възрастен и с по-тъмен цвят, не по-малко висок, но по-слаб. Двамата се спряха на няколко крачки от двете страни на Руарк и Мъдрите. По-възрастният, мъж с обветрено, грубовато лице, видимо не носеше никакво оръжие освен ножа на колана си, но другият стискаше копия и кожен щит, беше вирнал брадичка и току поглеждаше към Руарк свирепо и надменно.
Руарк изобщо не му обърна внимание и заговори на по-възрастния.
— Виждам те, Хейрн. Да не би някой от вождовете на септи вече да е решил, че съм загинал? Кой търси да заеме мястото ми?
— Виждам те, Руарк. Никой от Таардад не е влязъл в Руйдийн, нито се стреми. Амис каза, че ще дойде да те срещне тук днес и че тези други Мъдри ще пътуват с нея. Поведох тези мъже от септата Джиндо да се погрижат да пътуват в безопасност.
Руарк кимна тържествено. Егвийн остана с чувството, че току-що си бяха казали нещо много важно, или поне го бяха намекнали. Мъдрите не поглеждаха към мъжа с огнената коса и свиреп поглед, Руарк и Хейрн също, но ако се съдеше по избилата по бузите му червенина, все едно че всички го бяха зяпнали. Тя бегло погледна Моарейн, която й отвърна с леко поклащане на главата — Айез Седай също не разбираше какво става.
Лан наведе глава над раменете им и заговори тихо:
— Една Мъдра може да ходи навсякъде в безопасност, да посети всяка твърдина, независимо от клана. Струва ми се, че дори кръвна вражда не засяга една Мъдра. Този Хейрн е дошъл да защити Руарк от онзи, на когото е другия стан, но е въпрос на чест да не го изтъква. — Моарейн лекичко вдигна вежда и той добави: — Не знам много за тях, но съм се сражавал с тях преди да те срещна. Ти никога не си ме разпитвала за тях.
— Ще трябва да поправя пропуска си — отвърна сухо Моарейн.
Егвийн се извърна отново към Мъдрите и тримата мъже и изведнъж главата й се завъртя. Лан пъхна в ръцете й мях и тя с благодарност накваси зажаднялото си гърло. Водата беше почти вряла и миришеше на кожа, но в тази жега изглеждаше все едно току-що гребната от планински извор. Тя предложи полуопразнения мях на Моарейн, която отпи пестеливо и й го върна. Егвийн с радост изгълта остатъка, притворила очи; в следващия миг върху главата й се плисна вода и тя отново бързо ги отвори. Лан изпразваше друг мях над нея, а косата на Моарейн вече беше прогизнала.
— Тази жега може да те убие, ако не си свикнал — обясни Стражникът, докато намокряше два бели ленени шала, та двете с Моарейн да си ги завържат на челата. Ранд и Мат правеха същото. Своята глава Лан остави незащитена от слънцето — изглежда, нищо не можеше да изкара този мъж от равновесие.