Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
И той се обгърна в Празнотата и се пресегна към Верния извор, към онзи болезнено примигващ светлик, който винаги си беше там, зад рамото му. Силата го изпълни като животворен дъх, като вятър, втурнал се да изкорени вековни дъбове, като летен полъх, изпълнен с цветни ухания, и като зловоние, лъхащо от гниещо бунище. Понесен в празното, той намести пред себе си обкръжилия мълнията триъгълник и се пресегна през ангреала, и загреба дълбоко в ревящия порой на сайдин. Трябваше да отведе всички. Трябваше да подейства. Задържайки символа, той притегли от Силата, притегли я в себе си, докато не усети, че ще се пръсне. И притегли още. И още.
Светът сякаш намигна, изтъня и изчезна.
Глава 23
Отвъд Камъка
Земята внезапно се наведе и Егвийн се олюля и ръцете й прегърнаха шията на Мъгла. Айилците около нея се бореха с ревящите товарни мулета, плъзгащи се по стръмния скалист склон, по който не растеше нищо. Удари я зной, който бе усещала в Тел-айеран-риод. Въздухът пред очите й тръпнеше, камъкът под стъпалата й пареше през подметките на обувките. За миг кожата й настръхна болезнено, после от всичките й пори потече пот. Едва успя да овлажни дрехата й и се изпари почти мигновено.
Ревящите мулета и високите айилци почти закриваха гледката от погледа й, но тя успя да види дебелата сива каменна колона, килната на една страна няма и на три крачки от нея, покрита с довеян от вятъра пясък така, че почти не можеше да се разбере дали изобщо е двойник на Порталния камък в Тийр. А зад нея — проядени планински ридове с плочести склонове, сякаш изсечени от огромна, подивяла секира, се печаха под жарко слънце сред безоблачно небе. И въпреки всичко в средата на дългата долина отдолу висеше гъста, плътна мъгла, надигаща се като купести облаци; парещото слънце би трябвало да я изпари само за няколко мига, но мъглата се гънеше, недосегаема за зноя. И сред тази бушуваща долу сивота стърчаха върхове на кули, някои увенчани с шпилове, други — рязко прекъсващи, сякаш строителите им все още работеха.
— Той беше прав — промърмори тя на себе си. — Град сред облаците.
Мат се оглеждаше с ококорени очи.
— Успяхме! — засмя й се той. — Успяхме, Егвийн, и то без никакви… Да ме изгори дано, успяхме! — Той разкопча дантелената яка около врата си. — Светлина, колко е горещо! Да ме изгори дано, ако не съм прав!
Изведнъж тя забеляза, че Ранд все още е на колене — беше свел глава и едва се крепеше с една ръка върху скалистия терен. Тя дръпна кобилата си и се забърза към него през струпалите се айилци. Лан вече му помагаше да се изправи. Моарейн също вече се бе озовала там и гледаше Ранд с привидно спокойствие — но с присвити в ъгълчетата устни, подсказващи, че е готова да му скъса ушите.
— Успях — изпъшка Ранд и се огледа. Единствено помощта на Стражника можеше да го задържи прав; лицето му беше изцедено и съсухрено като на човек на смъртно легло.
— За малко — промълви хладно Моарейн. Много хладно. — Ангреалът не беше достатъчен за задачата. Не бива да го правиш повече. Ако се налага да залагаш на шанса, трябва поне да бъде заради някоя голяма цел. Не може да рискуваш.
— Аз не рискувам, Моарейн. Мат е този, който залага на шанса. — Ранд с мъка отвори дясната си шепа; ангреалът, дебелият дребничък мъж, беше забил върха на меча си в плътта му, точно по средата на жигосаната чапла. — Може би си права. Може би наистина ми трябваше някой малко по-силен. Малко по-силен, може би… — Той се обърна към нея и се изсмя хрипливо. — Подейства, Моарейн. Това е важното. Всички ги изпреварихме. Подейства.
— Това е важното, наистина — повтори Лан и кимна.
Егвийн изцъка раздразнено. Единият едва не се самоубива, след което се опита да се пошегува с това, а другият му казва, че е постъпил правилно. Нима мъжете никога не порастваха?
— Изтощението от преливането не е като при обикновената умора — каза Моарейн. — Не мога напълно да те облекча от него, не и след като си прелял толкова много, но каквото мога, ще направя. Може би това, което ти остане, ще ти напомня да си малко по-внимателен в бъдеще. — Тя наистина беше ядосана, но в гласа й определено се долавяше нотка и на задоволство.
Сиянието на сайдар обкръжи Айез Седай, докато посягаше да обхване главата на Ранд в двете си ръце. От него се изтръгна разтърсващ стон и той потръпна неудържимо, след което рязко се отдръпна от ръцете й и в същото време се освободи от крепящия го Лан.